Можем само да гадаем какво можеше да стане ако сестрите на Василий не бяха унищожили Византия със своите фаворити.Те са поредното доказателство, че жените са проклятие за управлението на една държава.Не можейки нищо винаги управляват с некадърни любовници - фаворити.И докарват бедствието.
История на Византийската империя. Период на Македонската династия (867–1057)
Автор: Ф.И.Успенски
Рейтингът се формира от продажбите в системата на Хеликон
| Издател | Изток-Запад |
| Преводач | Ива Николова |
| Брой страници | 544 |
| Година на издаване | 2024 |
| Корици | твърди |
| Език | български |
| Тегло | 926 грама |
| Размери | 17x24 |
| ISBN | 9786190114802 |
| Баркод | 9786190114802 |
| Категории | Средновековна история. Световна, Обща световна история. Справочници, История, Книги |
Третият том на ненадминатата „История на Византийската империя“ на акад. Фьодор Успенски е посветен на управлението на Македонската династия, започвайки от нейния родоначалник Василий I Македонец, преминавайки през властта на Василий II, останал в аналите със зловещото прозвище Българоубиец, и стигайки до краха й след царуването на двете му престарели сестри, които възкачват на престола свои фаворити.
Това е огромен разтърсващ период не само за империята, но и за отношенията между Западната и Източната църква. През него се извършва борбата им за духовното завладяване на славянството, довела до разлома между двете върховни институции, особено докато на патриаршеския трон е Фотий. Тогава се състои и великата просветителска мисия, възложена от него на светите братя Кирил и Методий. От това време датират и прогонването на техните ученици от Великоморавия, която след това изчезва от картата на света, и топлият им прием в България от цар Симеон, представен от акад. Успенски като един от най-ярките, просветени и силни държавници на епохата.
Историкът с изследователска страст и превъзходен стил разкрива малко известни факти и обстоятелства, съпътствали царуването на Македонската династия, митарствата на братята Кирил и Методий и гоненията срещу техните ученици, отчаяната борба на цар Самуил за независимостта на България, падането й под византийско робство и… едно слабо познато събитие, свързано с датата 3 март, но през IX в., по-точно 870 г., след което България става православна, озовавайки се в окото на бурята, бушуваща между Константинопол и Рим за доминиране в църковната власт.
Ще бъдат допускани само мнения свързани с конкретния продукт или автор.
Ще бъдат изтривани мнения:
- Съдържащи обидно или нецензурно съдържание
- Написани само с главни букви
- Написани на латиница
- Съдържащи препратки към други сайтове.
Други въпроси и мнения моля, изпращайте на [email protected]
Фьодор Иванович Успенски е руски историк, византолог и археолог. Той е сред най-видните представители на позитивистичната школа в руската историография. Преобладаваща част от трудовете му са посветени на обществено-политическата и културна история на Византия и отчасти на мястото на славяните в историческото развитие на империята. Според него византийският обществен модел се крепи на 3 стълба: селската община, православието и силната императорска власт. Децентрализацията и упадъкът на селската община според Успенски са в основата на упадъка на империята и на нейната гибел.
