Бяла приказка (твърда корица)
Автор: Валери Петров
| Издател | Лист |
| Брой страници | 56 |
| Година на издаване | 2024 |
| Корици | твърди |
| Език | български |
| Тегло | 430 грама |
| Размери | 21x21 |
| ISBN | 9786197350203 |
| Баркод | 9786197350203 |
| Категории | Стихове за деца, Литература за деца и юноши, Книги |
"Казва се "приятел пръв",
но защо е той такъв?
Затова, че пръв полита
в огъня да те спаси;
пръв и без да се запита
прав ли си, или не си."
Валери Петров
Валери Петров (1920 - 2014) е роден с името Валери Нисим Меворах. Той е сред най-прочутите български поети, сценаристи и драматурзи. Познат е и като преводач на пиесите на Шекспир. "Бяла приказка" е първата от неговите "Пет приказки". Тя многократно е поставяна в театъра.
Ключови думи: 21 март - Ден на поезията, Ден на поезията в България
Все още няма мнения за тази книга.
Напиши коментарЩе бъдат допускани само мнения свързани с конкретния продукт или автор.
Ще бъдат изтривани мнения:
- Съдържащи обидно или нецензурно съдържание
- Написани само с главни букви
- Написани на латиница
- Съдържащи препратки към други сайтове.
Други въпроси и мнения моля, изпращайте на [email protected]
Майка му е учителка по френски език, а баща му - професор по правни науки.
Валери Петров учи в италианското училище в София, което завършва през 1939 г. През 1944 г. завършва медицина в Софийски университет.
На 15 години Валери Петров издава първата си самостоятелна книжка - поемата „Птици към север“. По-късно пише поемите: „Палечко“, „На път“, „Ювенес дум сумус“, „Край синьото море“, „Тавански спомен“ и стихотворния цикъл „Нежности“.
През есента и зимата на 1944 г. работи в Радио „София“, после участва във втората фаза на войната срещу Нацистка Германия като военен писател в редакцията на вестник „Фронтовак“.
След войната е един от основателите и заместник-главен редактор на вестник „Стършел“ (1945 – 1962). Служи като лекар във военна болница и в Рилския манастир.
От 1947 до 1950 г. работи в българската легация в Рим като аташе по печата и културата. През тези години пътува до Америка, Швейцария, Франция като делегат на различни форуми. На 19 юни 2006 на 86 годишна възраст получава от Министерство на културата наградата „Христо Г. Данов“ за цялостен творчески принос.
