от Йордан Минев / дата: 10 юли 2024

Тони Маркс:
"Книгата я прочетох с голямо удоволствие, но, за съжаление, не можах да присъствам на премиерата. Затова, като един от първите читатели, сега ще кажа няколко думи:
Това е книгата, с която се запознавам с Васил Люцканов като автор. Разказите му са силни, вълнуващи, малко тъжни, тук-там смешни. Всеки един е следа от вглеждането – вглеждане в света, в другите, в себе си. Васил Люцканов излиза от обикновеното и битийното, за да навлезе във философско-екзистенциалното.
Тази книга трябва да се прочете – едва тогава читателят ще разбере, че разказите се отнасят и до самия него. Защото главен герой в тях е самият живот. Има някаква магия в светналите прозорци на отсрещните сгради, където себеподобните разиграват житейския си театър; има дълбока тъга в изтляващия живот и безкрайна трогателност в синовността; има много болка в креещата душа и в нуждата от достойнство дори в последните изцеждащи се искрици живот; има велика надвременност в пясъците на морския бряг, приютили всякакви чудаци; има ирония в героите от прехода и в обратите на съдбите им. А онова око, окото на Едип гларуса, сякаш наблюдава всичко отвисоко и безпристрастно регистрира безконечната въртележка на човешките взаимоотношения – понякога кръвно свързани, друг път – кърваво отмъстителни.
Поздравления за книгата, Васил Люцканов!"