Една жена решава да живее според правилата на сърцето си, които неизбежно се сблъскват с правилата на обществото. Тя има своя собствена професионална независимост, работи като адвокат, но страстта ? е писането. В книгата, която пише, тя разказва за любовта на Тинка и Войдан, които сто години по-рано се борят с чувствата си. Тинка е омъжена, а Войдан е приятел на съпруга й. Историята, която авторката описва в книгата си, я подтиква да осмисли собствения си живот и интимните си връзки. Тя има отношения с различни мъже, но не желае сериозна връзка, защото не вярва в любовта. Сега може би ще осъзнае, че до нея има мъж, който я обича, и тя може да изживее в реалността така желаната, но отхвърляна любов.

Оливера Николова следва тънката нишка между страданието и щастието, между нуждата да бъдеш с някого или с никого, да разпознаеш любовта, дори когато тя е в зародиш и скрита в ежедневието.

Това не е просто роман за Жената – Ева, създадена от реброто на Адам. Това е роман за жените и любовта, за обичта и притежаването, за проверката на чувствата… Някои чувства може да не водят до никъде, но има и такива, които отвеждат много далеч…

Темата за любовта между мъжа и жената е третирана по особено оригинален и специфичен начин. Авторката разгръща успоредно две истории, разположени в различни периоди – едната в началото на ХХ век, а другата – в края му, като същевременно ги преплита и ги допълва със собствените си спомени. Оливера Николова умело рисува метаморфозите на любовното чувство, което непрекъснато е в някакво търсене, като ни разкрива удивителните лица на това чувство: понякога то е обикновена биологична зависимост между двама души, понякога заблуда, понякога самоизтезание и измислици, понякога нужда всеки да бъде обичан, понякога потребност да се изпита любов чрез имитация на вече видяни любови, понякога стъписване пред големия въпрос защо някой, който обича, иска да изчезне за другия...