Плутарх от Херонея (ок. 45 - ок. 120 г.) е старогръцки философ, известен с влиятелното си литературно наследство. Безспорно първенство в него държат Успоредни животописи - поредица от биографии на прочути фигури от гръцкото и римското минало. Свързани в двойки, те разказват за живота и делото на видни управници и пълководци, олицетворяващи големите събития на епохата, но преди всичко се стремят да откроят типично човешкия характер на своите герои - онази нишка на техните мисли, действия и постъпки, в която индивидуалността и личното своеобразие се сплитат с добродетелите и пороците на времето.

Голямата вътрешна тема на Животописите е борбата на човешката добродетел с обстоятелствата. В морален план Плутарх открива пружината на социалното движение - противоречието между индивид и група. Но групата се явява в митична форма - тя е съдба, случайност или онова винаги намесващо се божество, което не оставя историята на самите индивиди. Плутарховите животописи са постоянно повтарящата се история на борещия се, действащ и неуспяващ човек. Но има едно средство, с което човек постига временна устойчивост, преодолява своето егоистично несъвършенство - това е човечността, любимата на Плутарх филантропия. Добротата, човешката привързаност, способността за дълбоко и пълно общение - ето истинското противодействие на скепсиса.

Богдан Богданов

Ключови думи: Ден на античната култура