"Владислав Христов обича героите си дори когато е трудно да изпита към тях само обич. Описва ги по най-красноречив начин, за да разберем и човешката им природа, и невъзможността им да се държат по друг начин, притиснати от независещите от тях обстоятелства. Оптимизмът понякога е също толкова абсурден, както и ситуациите, в които се намират. Неговите фейлетони са плътна и релефна картина на днешния български живот."
Палми Ранчев

"Похвално е, че във времето на реалити шоуто и виртуалните хуморески Владислав Христов залага на сатиричната проза. Фейлетонът е сред нормализиращите жанрове в литературата, защото поставя идеи, ценности и хора на реалните им места. Текстовете в тази книга са именно такива - калейдоскоп от житейски моменти, в които смешното не е самоцел, а средство да приемем горчивите истини за себе си с усмивка."
Петър Краевски

"Познавам Владислав Христов и като фотограф, при това добър, което личи от тези текстове. Те са като умело композирани снимки, в които общият план е плътен и има акцент, осмислящ това занимание - и правенето на снимката, и разглеждането ?. В историите на Владислав откриваме онова непоказано, което те кара да се превърнеш от читател в съавтор."
Весел Цанков

Владислав Христов е автор на книгите Снимки на деца (кратки прози, 2010), Енсо (поезия, 2012), Фи (поезия, 2013), Германии (поезия, 2014), Обратно броене (поезия, 2016), Продължаваме напред (публицистика, 2017), Germanii (поезия, немско издание, 2018), Комореби (поезия, 2019), Писма до Лазар (поезия, 2019), Мопсът на Вазов (кратки прози, 2021).