Д-р Владимир Петков е роден през 1950 г. в София, завършва медицина, а след това международни отношения в Дипломатическата академия в Москва. В този втори том с професионални мемоари д-р Петков споделя абсурдни и хумористични епизоди от кариерата си на преводач, шеф на протокол и дипломат.

Навремето в България се строеше интензивно и мащабно. Вестник „Работническо дело" се задъхваше да описва ежедневно трудовите подвизи на пролетарската класа с епични словосъчетания. Студенти и ученици късаха от учебния си залък, за да съберат богатата реколта и да я превърнат в компот. Хидроинженери градяха язовири, за да има вода и българите да живеят по-хигиенично, без да си честитят банята. Вестник „Стършел" с карикатурно-фейлетонни похвати кандърдисваше хората да кpagam по-малко от своята общонародна собственост. Агитаторите громяха с лозунги и речи „малката правда", както я беше обозначил Живков. Тружениците на тихия фронт и съдебната система бдяха неуморно в опит да накарат сънародниците ни да спазват отчасти законите. В небето кръжаха и тренираха множество военни реактивни самолети. Десетки танкове контузваха паветата на централния площад по националните празници. Въобще, всеки участваше със свой дял във Всенародния кипеж.