Мисля, че деформацията на тази дегенерация се спонсорира от обекти унищожаващи Човечеството в най-важните моменти от неговото развитие. Болни мозъци ликвидиращи Нормалното човешко поведение и развитие. За мен това са "хора " месещи се в човешката еволюция.
Коментарът е редактиран от администратор.
Фабрика за трансджендър детето
Автор: Каролин Елиашеф; Селин Масон
Рейтингът се формира от продажбите в системата на Хеликон
| Издател | Център за психосоциална подкрепа |
| Преводач | Розалина Дочева |
| Брой страници | 120 |
| Година на издаване | 2023 |
| Корици | меки |
| Език | български |
| Тегло | 134 грама |
| Размери | 14x21 |
| ISBN | 9786199065389 |
| Баркод | 9786199065389 |
| Категории | Психология, Хуманитарни науки, Книги |
Какво казва едно дете, когато говори, че не се чувства добре в своето тяло на момче или на момиче? А какво казва един юноша?
Кой трябва да бъде слушан? Как да се даде думата на детето и двамата му родители? Имат ли някаква дума специалистите – ендокринолози, психиатри, психолози, психоаналиици? Медицината се опитва да отговори по един категоричен начин на въпросите поставени от детето и юношата – тя си служи с диагнози и предлага медикаментозна терапия.
„През последните десет и повече години както в САЩ, така и в Европа, се наблюдава безпрецедентен взрив на исканията за смяна на пола сред деца и юноши. В зависимост от страните, за период от 10–15 години диагнозата „полова* дисфория“, отразяваща чувството за несъответствие между пола по рождение и пола, в който човек „се чувства“, се е увеличила с 1000 до 4000%“, пишат Каролин Елиашев и Селин Масон.
Отговорно и важно е как нашето поколение ще подеме тези въпроси, как ще се опита да отговори и най-вече как ще осигури пространство за словото, което засяга тялото и поставя етични въпроси. Трябва ли да се блокира медикаментозно хормоналното развитие на детето? Можем ли да разглеждаме детското желание „да бъда от другия пол“ като фантазъм произхождащ от опознаването на собствения пол, от въображението, от отношенията с братята и сестрите с приятелите и връстниците?
Следвайки тази посока авторите пишат: „Тялото и психиката са дълбоко свързани и не съществува едностранен и незабавен отговор на един психически проблем. Затова е много важно да съхраним възможността за дългосрочен подход. Не е ли по-разумно да умеем да изчакваме, докато тези млади хора достигнат необходимата възраст, за да се гарантира способността им за зрели разсъждения? Нека се замислим върху написаното от Доналд Уиникът: „Самият живот е терапията, която има смисъл“.
Това е книга за лекари, психолози, психотерапевти, пихоаналитици, съдии, адвокати, социални работници и всички, които приемат деца, юноши и родители в различен контекст. Те са отговорни за това да дадат думата на всеки, но и за думите които ще кажат, както и за действията, които ще предприемат.
Ще бъдат допускани само мнения свързани с конкретния продукт или автор.
Ще бъдат изтривани мнения:
- Съдържащи обидно или нецензурно съдържание
- Написани само с главни букви
- Написани на латиница
- Съдържащи препратки към други сайтове.
Други въпроси и мнения моля, изпращайте на [email protected]
