На 27 юни 1527 г. на площада пред главното здание на Базелския университет един професор ритуално изгаря пред студентите си трудовете на Хипократ, Гален и Авицена. Това кощунство парадоксално поставя началото на качествено нов скок в медицинската наука. Защото професорът е Парацелз, а с демонстративното изгаряне великият ренесансов лекар, хирург и естествоизпитател на практика пръв дръзва да оспори погрешните постулати в трудовете на дотогавашните медицински светила и да подложи на съмнение цялата схоластична медицина. Затова и наричат Парацелз „баща на научното изследване".

Но и преди него здравната наука има своите върхове и спадове, своите знаменити лекари и удивителни открития. Медицината - това „най-велико от всички изкуства", както я наричат античните философи, изминава дълъг път от праисторическото си битие до днешните фантастични висоти. Този път често криволичи, спъван от предразсъдъци и социални пречки, понякога прави погрешни завои и затъва в схоластика, но в крайна сметка неизменно открива вярната посока.

Благодарение на цяла плеяда широкомащабни личности - лекари, учени, философи, откриватели и изобретатели - някое случайно наблюдение става повод един учен да констатира даден факт, десетилетие след него друг да го проучи и опише по-подробно, век по-късно трети да предложи логично обяснение и едва след това четвърти лекар да докаже правотата на хипотезата. Така всички съвместно имат своя принос зо конкретното медицинско достижение. И всички те жертват нещо в името на науката - едни плащат с живота си на кладата, други непрестанно се борят с неразбиране и ретроградност, трети отстояват позициите си с цената на личното щастие, четвърти прекарват безсънни нощи в лабораториите и провеждат рисковани изпитания на нови методи и лекарства върху самите себе си в името на човешкия напредък.

Защото, по думите на Парацелз, „лекарят не може да бъде лицемер, страхливец, мъчител, лъжец, лекомислен, а е длъжен да бъде праведен човек".