Опасна дезинформация стана печат, който корпорации монополисти като „Гугъл“ или „Мета“ поставят върху всички онези публикации и материали в своите платформи, които не отговарят на трансатлантическо-либералния мироглед на техните управители. Следва изтриване и блокиране от политически и културно контролирани алгоритми. През последните години това се случи милиони пъти, когато материали за английското кралско семейство, за Русия, исляма или изменението на климата не съответстваха на господстващото мнение. Между репресивните държавни структури и частните медийни монополи се развива нова практика на цензура, за която и двете страни отказват да носят отговорност и взаимно си я прехвърлят; това е цензурата на постиндустриалната кибернетична епоха. Виенският историк Ханес Хофбауер се връща назад в историята, за да ни помогне да разберем по-добре как работи цензурата.

Читателят държи в ръцете си първото пълнокръвно и задълбочено изследване на проблемите с цензурата на български език. То е разделено на две части – първата е историческо проследяване на цензурата от Гутенберговата революция до края на ХХ век, а втората съставлява една от малкото качествени разработки по въпросите с дигиталната цензура.

В началото на книгата виждаме Хайне, Кант, Фихте, Маркс и други влиятелни и не дотам познати исторически личности да се сблъскват с цензурата на своето време. Във втората част тази палитра от практики за забрана е съотнесена към дигиталната цензура на днешния ден. Изследването на Хофбауер показва, че цензура винаги е имало, но дори във времената на най-ожесточеното ? прилагане всеки път са се намирали вратички тя да бъде заобиколена.

Мартин Петрушев, преводач на книгата