НОБЕЛОВА НАГРАДА ЗА ЛИТЕРАТУРА, 2021
Номинация за „Букър“, 2001

Абдулразак Гурна майсторски преплита темите за отчуждението, за предателството и отчаянието в разказ за двама политически емигранти, които в залеза на живота си, далеч от топлите родни морета, намират разбиране и прошка.

Салех Омар пристига на лондонското летище „Гетуик“ от Занзибар, далечен остров в Индийския океан. Багажът му се състои само от малък сак, където той е скътал най-ценното си притежание: махагонова кутийка с тамян. Навремето е притежавал магазин за мебели, имал е дом и семейство. Сега търси убежище от „рая“ и единственото, с което може да се защити, е мълчанието. Не след дълго Салех ще се срещне в малък английски град край морето – този път северно, студено – със сънародника си Латиф Махмуд, университетски преподавател, човек, с когото съдбата го сблъсква не за първи път, и двамата се връщат към спомените и миналото, към безпощадните вихрушки на бурното време, в което им е писано да живеят, не само за да разчистят сметките си с тях и помежду си, но и за да намерят пътя към изкуплението.

„Още от първите редове разбираш, че си в ръцете на истински писател, на човек, който има какво да каже за света.“
Обзървър

„Докато четеш, внимаваш да не си поемаш дъх от страх да не развалиш магията.“
Таймс


За автора

Абдулразак Гурна е роден на 20 декември 1948 г. в Танзания, в султаната Занзибар, и през 60-те години на ХХ в., по време на революцията там, търси политическо убежище във Великобритания.
Баща му и дядо му са предприемачи, преселили се в Занзибар от Йемен.
Гурна е професор емеритус по английска и постколониална литература в Университета на Кент. Автор е на 10 романа и на няколко сборника с разкази. На два пъти: през 1994 и 2001 г., е бил номиниран за „Букър“, а през 2021 г. получава Нобелова награда за литература.
Днес живее в Кентърбъри, Великобритания, но поддържа тесни връзки с Танзания и Занзибар, където още има роднини и където пътува често. „Аз съм родом оттам. В мислите си живея там“, споделя именитият писател.

Ключови думи: Европейски ден на морето