В стихосбирката е събрано най-доброто от творчеството му - започва с авторово есе за поетите, продължава с "Ръкопис" и след четири дяла, в които творбите стават все по-дълги, стига до кулминацията - метафоричното и едно от най-хубавите му стихотворения "Ако Лазар". За Леонидов са характерни острият език и тежките размисли след сблъсъка с действителността, обикновено привързани с панделката на цинизма. Чести мотиви при него са страхът, свободата, също - кратки фрагменти от Библията, и макар да казва, че "под мантията на вярата е топло", сам не може да го повярва. Леонидов наистина не вярва в много неща, най-вече в онези, които не(на)вижда. Тина Крайнар - сп. "Букла".

В наскоро излязлата стихосбирка "С върха на езика" се срещаме с многолик и многопластов поет, тръгващ отвън и отгоре и потапящ се все по-навътре в света, в дълбочина, изкачвайки се едновременно към върха на езика, идентифициращ го с възкресения, по-точно с неумиращия Лазар. От друга страна има и немалко неща, придаващи единен тон на разнообразните роли, в които Румен Леонидов всекидневно се превъплъщава с проникновения си, безмилостен поглед на мислител, наблюдавайки трезво и отговорно - от здравословна дистанция - света. Аля Виленпарт - в. "Дневник"

Препоръчително е да прочетете тази книга от край докрай: както авторовия предговор, така и послеслова на съставителя. След което отново прочетете предисловието. Леонидов е градски поет. Той подхожда към лица и обекти, за да проникне в тях, да ги разбере и разкаже. За поетите твърди, че са глашатаи, които разпространяват лошите новини, и се причислява към тях. Метафорите в тази поезия изискват особена концентрация от читателя, въпреки че стихотворенията общуват с всеки изкушен възприемател по свой начин. Ерика Воук - в. "Дело"