Със стиховете на Калин Михайлов няма как да се любуваме на метафори, нито сме заставяни да разгадаваме многопластови символи. Ритъмът и римата – когато я има – носят прецизно премерена юзда. Целият поетически арсенал е впрегнат да свидетелства, че не той е целта, не в него е самостойната красота на споделеното слово. Верен на кредото си, в „Две години – два дена“ авторът продължава да търси пределната искреност, с която да изрази и дълго натежавали, и спонтанни прозрения. Над вселената властва смъртта, но всяко вдишване ражда недоумение и обновява трепета, защото човек знае и вярва, че мракът не е вечен.

Камен Рикев