Книгите на Габриеле Нисим имат една особеност: те са едновременно задълбочени научни изследвания на събития, личности, социален и политически контекст и емоционално описание на човешки съдби, толкова невероятни, че изглеждат като измислени. Във книгата „Възможното добро“ миналото и настоящето присъстват с мисъл, обърната към бъдещето. Сякаш авторът е следвал мисълта на Епиктет отпреди почти две хиляди години: „Помни, че не можеш да промениш миналото, че бъдещето е винаги несигурно, но можеш да действаш в сегашно време.“ Така действат и героите на дванадесетте истории, разказани в книгата – в своето „сегашно време“. Това не са само случаи на спасяване на евреи по времето на Шоа. Праведниците в тях са с различна националност, различна религия, различни политически убеждения, живеят през миналия и през нашия век, някои от тях са още сред нас. Читателят има усещането, че следва нишката на нещо, съществувало винаги като мисъл и като действие и продължило и продължаващо да става и днес. Негова същност са две ценности: достойнството и отговорността, които отличават праведниците, „способни да останат човечни, когато хората, в резултат на лъжовни убеждения, изведнъж стават безчовечни“. Нисим ги определя като „пазители на човечността, които независимо от мястото, което заемат, или от политическите идеи, в които вярват, не приемат мисълта, че в този свят може да има хора, смятани за излишни, безполезни и вредни за човешкия род.“



„Възможното добро“ има много нива и засяга много проблеми – и такива, които стоят извън времето, и други, свързани конкретно с нашето „днес“: за морала, за достойнството, за отговорността, за тероризма, за популизма, за културата на врага, за новонадигналия се расизъм и неприемането на различните; за мълчанието на спасителите и за често проявяваната неблагодарност от страна на спасените, за избора някой да направи нещо малко, но значимо в определен момент, или да предпочете да се обърне на другата страна с извинението, че случващото се не го засяга. И някак неусетно всичко това включва и нашето „днес“ и големите му проблеми, някои от които повтарят като ехо станалото преди сто години и предупреждават за опасността злото да се повтори. Което навежда на мисълта, че за да не се допусне това повторение, е необходимо да се знае и да се говори за случилото се.

Нели Раданова