Адвокат на Демона. Страшна повест
Автор: Борис Акунин
| Издател | Еднорог |
| Преводач | Денис Коробко |
| Брой страници | 96 |
| Година на издаване | 2023 |
| Корици | меки |
| Език | български |
| Тегло | 115 грама |
| Размери | 14x21 |
| ISBN | 9789543652761 |
| Баркод | 9789543652761 |
| Категории | Повести и разкази. Световни, Световна проза, Преводна художествена литература, Художествена литература, Книги |
Има ли шанс „вятърът на промяната“ отново да задуха в Русия? Вижте как си представя недалечното й бъдеще Борис Акунин в новата си повест „Адвокат на Демона“.
Макар и далеч от Русия, Борис Акунин не спира да се вълнува от всичко, което се случва там. Дори новата му повест е изцяло свързана със събитията в държавата на Путин за последната година. „Адвокат на Демона“ е първата книга на Акунин, която не е публикувана в Русия. Но както признава самият той „не защото искам да отхвърля руските си читатели, а защото в днешна Русия такава книга няма как да излезе“. Сами преценете защо.
Какво ще се случи с Русия, ако нейният несменяем национален лидер „излезе от строя“? По време на телевизионно участие президентът получава удар и изпада в кома. Това поставя началото на капитален ремонт на цялата държава. А в този ремонт или нова Перестройка участие ще вземе и самият писател, който най-после може да се завърне в една Русия, където привидно вече се диша по-свободно.
Героят, който тук носи фамилията Тургенчиков, е посрещнат като втори Солженицин. Но след първите възторзи той се изправя пред морална дилема: за да се докаже справедливостта на новата съдебна система, тъкмо той трябва да се яви като обществен защитник на обвиняем №1 – заместник-секретаря на канцеларията на Нацлидера, сивия кардинал Владислав Хомяченко. Очевидно това е човекът, дърпал конците, виновен за всички злини в държавата, включително за нападението над Украйна. Дали писателят ще се съгласи да поеме защитата на този истински Демон и как изходът от „процеса на века“ ще се отрази на бъдещето на Русия?
Макар и кратка, повестта казва много за всеки, който е добре запознат със ситуацията и отношенията в руската държава днес. Много от героите са добре познати хора от властта, известни журналисти и депутати, лесно разпознаваеми, макар и с променени имена. Отново може да се насладим на прекрасния стил на Борис Акунин и на неговото чувство за хумор, което изпробва дори на свой гръб.
Тази повест бе определена като негово пророчество за бъдещето на Русия, но той я нарича предупреждение. „В Русия се случват много страшни неща. Мисля, че трябва да се страхуваме от бъдещето на Русия, защото иначе тази страна отново ще пропадне в дупката, в която вече е изпаднала. Трябва да осъзнаваме тези опасности, трябва да ги предвиждаме. И когато този режим рухне, а той със сигурност ще рухне, след него не трябва да се върви по същия път“, споделя Акунин.
Ключови думи: Лято с книга, Промо -15%
Все още няма мнения за тази книга.
Напиши коментарЩе бъдат допускани само мнения свързани с конкретния продукт или автор.
Ще бъдат изтривани мнения:
- Съдържащи обидно или нецензурно съдържание
- Написани само с главни букви
- Написани на латиница
- Съдържащи препратки към други сайтове.
Други въпроси и мнения моля, изпращайте на [email protected]
Запазила почти непокътнати ресурсите си от перестроечно време, руската книжна индустрия няма проблеми с произвеждането на събития. И като тираж, и като критическо внимание Акунин се вмества в категорията \"интелектуален бестселър\", там, където обикновено слагаме Еко и Патрик Зюскинд. \"Азазел\", първият роман, подписан с името \"Борис Акунин\", се появява през 1999 г. и критиката веднага обръща внимание върху странната кримка, ситуирана в 1876 и издържана като език и типажи в духа на леките, \"водевилни\" места у Достоевски. Появяват се и първите съмнения, че това е псевдоним на известен, \"сериозен\" автор, решил да припечели някоя рубла. Много бързо обаче се появяват цели 8 романа с общ герой Ераст Петрович Фандорин - героят-детектив, който в първия роман е скромен помощник-полицейски, за да се превърне след това в \"чиновник за специални поръчения\", имащ достъп до тайните на руския светски живот и имперската дипломация. Отделните книги са издържани в различни поджанрове на детективското четиво - полицейски роман, шпионски роман, \"херметичен\" роман-разследване, политически трилър... Междувременно бързо-бързо пада и тайната на псевдонима - оказва се, че Борис Акунин всъщност е Григорий Чхартишвили - известен японист, преводач на Мишима Юкио и зам.-гл. редактор на \"Иностранная литература\". \"Акунин\" всъщност на японски значело \"злодей\".
През 2000 г. Борис Акунин подхваща нова поредица - този път действието се развива в средата на ХIХ век в провинциална Русия, а детективската роля е поета от младата монахиня Пелагия. Това са романите \"Пелагия и Белия булдог\" и \"Пелагия и Черния Монах\" - последната, току-що отпечатана книга на Акунин.
Междувременно критиката се разделя на две. Едните не могат да понесят популярността и свръх-продуктивността на Акунин/Чхартишвили и го заклеймяват като чисто комерсиален автор. \"Akunin - това вече е един своеобразен \"Газпром\", промишлен гигант с филиали в провинцията и представителства във всички епохи; литературен олигарх, присвоил си най-богатия природен монопол - монополът върху руската класическа литература\" (Лев Данилкин). Други обаче виждат именно в него така дълго чакания синтез между качествено и в същото време силно четивно писане. По повод на последния му роман Вячеслав Курицин, стопанин на най-богатия и най-редовно обновяван сайт за съвременна руска литература в Мрежата, обяви, че това всъщност е първият руски постмодернистки роман - макар самият Курицин вече да е написал цяла книга за руския постмодернизъм.
В едно критиката е, общо взето, единодушна - романите за Пелагия са много \"по-постмодерни\" в сравнение с Фандоринския цикъл, т.е. по-плътни като стил, с много повече равнища на алюзии, игри и стилизации, с една дума - по-литературни, макар и да спазват законите на детективската фабула. Всъщност онова, за което Акунин се грижи най-много, са интригата, от една страна, и плътността на фактурата, достоверността на детайла, \"вживяването\" в духа на епохата със скандалните хроники, изобретенията, клюките и т.н., от друга.
Боян Станчев, \"За явлението Борис Акунин\"
