Сурови времена

Автор: Марио Варгас Льоса
Рейтингът се формира от продажбите в системата на Хеликон

Коментари: 0

Издател Колибри
Преводач Катя Диманова
Брой страници 352
Година на издаване 2023
Корици меки
Език български
Тегло 273 грама
Размери 13x20
ISBN 9786190211464
Баркод 9786190211464
Категории Съвременна световна проза, Световна проза, Преводна художествена литература, Художествена литература, Книги

Гватемала, 1954 г. Военен преврат, подкрепян от САЩ и осъществен с помощта на ЦРУ, сваля от власт законно избрания президент демократ Хакобо Арбенс. Насилствен акт, породен от лъжа, представяна за истина, която ще промени бъдещето на цяла Латинска Америка: обвинението от страна на правителството на Айзенхауер, че Арбенс поощрява навлизането на съветския комунизъм на континента. А в основата на лъжата лежат непримирими икономически интереси на голяма американска компания. И се отприщват международни конспирации в годините на Студената война, чието ехо отеква до днес.

„Нима това фантастично изопачаване на действителността беше историята? Превръщането на реалните и конкретни факти в мит и фикция?“, се пита Марио Варгас Льоса в своя задъхан политически трилър, изтъкан от коварен шпионаж, поръчкови убийства и предателства, населен със зловещи герои от подземния свят и една фатална жена, известна като Мис Гватемала.

Все още няма мнения за тази книга.

Напиши коментар

Ще бъдат допускани само мнения свързани с конкретния продукт или автор.

Ще бъдат изтривани мнения:

  1. Съдържащи обидно или нецензурно съдържание
  2. Написани само с главни букви
  3. Написани на латиница
  4. Съдържащи препратки към други сайтове.

Други въпроси и мнения моля, изпращайте на [email protected]

Испанско-перуанският писател Марио Варгас Льоса (р. 1936) е сред най-изтъкнатите писатели в съвременната литература на Латинска Америка, редом с Гарсия Маркес, Карлос Фуентес и Хулио Кортасар. Звездата му изгрява с романа „Градът и кучетата“ (1963), а репутацията му се затвърждава със „Зелената къща“ (1966), за която получава наградата „Ромуло Галиегос“ в конкуренция с Хуан Карлос Онети и Гарсия Маркес. Литературният му авторитет продължава да расте с появата на романите „Разговор в Катедралата“ (1969), „Панталеон и посетителките“ (1973), „Леля Хулия и писачът“ (1977), „Войната в края на света“ (1981), „Кой уби Паломино Молеро?“ (1986), „Възхвала на мащехата“ (1988), „Празникът на козела“ (2000), „Лудориите на лошото момиче“ (2006), много от които са издадени и на български.

Той е носител на множество престижни литературни награди, а през 2010 г. става Нобелов лауреат за литература. През 2013 г. е удостоен с почетното звание доктор хонорис кауза на Софии?ския университет „Св. Климент Охридски“. През 2016 г. му е присъдена международната награда „Педро Енрикес Уреня“ на Доминиканската република.

„Сурови времена“ (2019) е неговият най-нов роман, чието заглавие е метафорично заимствано от „Книга за моя живот“ на света Тереза Авилска.
Разбрах

Сайтът използва „бисквитки“ (cookies) за предоставяне на услугите в него, за персонализиране на рекламите и за анализ на трафика. Ако останете тук, приемаме, че се съгласявате с употребата на „бисквитки“ (cookies). Прочети