Григор Вачков – обичан, щедър, силен, немногословен, открит, тайнствен, с изпънати рамене крачи през страниците на тази книга. В нея няма пълзене по биографична последователност и рецензентски редове за прекрасните му роли. Тя е опит, чрез осветени спомени и кадри, да настигнем мъжкото време, което той донесе с присъствието си.

Писма, дневници, неизвестни събития, премълчани или недовършени признания на големия български актьор събират надежда, че „последното лято“ на това мъжко време не се е изнизало. И че близо пред нас, като през прорасла родопска пътека, разсича тръните човекът, който твърдеше:

„При мен всичко беше просто!“.

Ключови думи: 27 март - Ден на театъра