Слепота (твърда корица)
Автор: Жозе Сарамаго
| Издател | Колибри |
| Преводач | Вера Киркова-Жекова |
| Брой страници | 328 |
| Година на издаване | 2022 |
| Корици | твърди |
| Език | български |
| Тегло | 368 грама |
| Размери | 13x20 |
| ISBN | 9786190210917 |
| Баркод | 9786190210917 |
| Категории | Романи и повести. Световни, Световна проза, Преводна художествена литература, Художествена литература, Книги |
Анотация
„Слепота“ (1995) е може би най-известният роман на Жозе Сарамаго, в който фантазия и реалност се преплитат и ни позволяват да видим много по-ясно вътрешния си свят.
„Слепота“ е роман за отговорността на зрящите. В една неназована държава, в един неназован град, докато чака на светофара зад волана на колата си, eдин мъж внезапно ослепява. Това е началото на епидемия, която се разпространява светкавично в цялата страна. Затворени в болница или оставени сами на себе си, лишени от всякакъв ориентир, ордите слепци са изправени пред най-примитивното у човека – волята за оцеляване на всяка цена. Предвожда ги една жена – единственото същество, което не е поразено от „сияйната белота“. Героите на този великолепен и необикновен роман преминават през хиляди перипетии. Любовта, омразата, жестокостта, безразличието, страхът – все страсти, които ни заслепяват и чрез които Жозе Сарамаго изгражда потресаваща алегория на времето, в което живеем.
Смайващите притчи на Сарамаго, омесени от фантазия и действителност, са благодатен шанс за днешния читател да бъде поразен от безподобното му стилистично умение, облъхнат от състрадателната му ирония и вероятно смутен от щедрото му разбиране за човешката природа. Романът „Слепота“ ни напомня, че най-важният фактор в човешкия живот е смъртта, че погубваме самоуважението си всеки път, когато нараняваме някого, че човешкото достойнство е подложено на унижения ежедневно, затова наш дълг е да сме критични към статуквото, но най-вече към самите себе си…
В книгата е включена ексклузивна илюстрация на Теодор Ушев, а художественото оформление е дело на художника Иво Рафаилов.
По романа е заснет нашумелият филм на Фернандо Мейрелес „Blindness“ (2008).
Ключови думи: Класика, класика
За автора
Жозе Сарамаго е роден през 1922 година в семейството на безземлените и неграмотни селяни Йосиф и Мария. На баща му викали Дивата ряпа, та чиновникът вписал прякора към името на новороденото, Saramago. Първата му служба е на автомонтьор. Първия си роман купува на 19 години. Единственото му дете се ражда през 1947-а, тогава публикува първата си книга – той я нарича „Вдовицата“, но издателят я преименува на „Земя на греха“. След нея в продължение на 20 години чувства, че няма нищо за казване, и не пише. Превежда от френски. Занимава се с литературна критика. После започва отново, със стихотворения.80-те години на миналия век посвещава на романи, които го прославят: „Възпоминание за манастира“, „Годината на смъртта на Рикарду Рейш“, „История на обсадата на Лисабон“... През 1991-ва португалското правителство отказва да представи неговото „Евангелие по Исуса Христа“ на конкурса за Европейска литературна награда и писателят се мести да живее на испанския остров Лансароте. Това се чете в автобиографията му в страницата на Нобеловата фондация в интернет. Сарамаго фигурира сред носителите на най-престижното литературно отличие от 1998-а, като единствен португалски литератор в списъка на наградените редом с Киплинг, Пирандело, Сартр, Неруда и другите – заради това, че „с притчи, изтъкани от въображение, състрадание и ирония, ни дава все нови и нови шансове да уловим убягващата действителност“.
Световноизвестният португалски писател издъхва на 87-годишна възраст в дома си на о-в Лансароте на Канарските острови през юни 2010 година.
Превеждан е на 25 езика в Европа и по света, а над два милиона копия от книгите му са продадени само в Португалия.
Той е самобитен творец и мъдър експериментатор, чиито произведения са искрящ опит за идентифициране на всичко онова, което ни съхранява като човешки същества. Неумолимо прям и последователен в своите възгледи, Жозе Сарамаго развенчава мита за вездесъщия и справедлив бог; осъжда безмилостно арогантността на корпорациите и диктатурата на пазара; настоява, че думите ни принадлежат, за да воюваме мирно; вярва, че езикът избира писателите, от които се нуждае, а не те него. Схваща романа не като литературен жанр, а като широко литературно пространство - океан, чиято стихия се подхранва от много извори. И се гневи, че някои хора цял живот четат и никога не стигат по-далече от думите на страницата. Защото не осъзнават, че „думите са само брод за пресичане на бързоструйна река“.
Коментари
Все още няма мнения за тази книга.
Напиши коментарЩе бъдат допускани само мнения свързани с конкретния продукт или автор.
Ще бъдат изтривани мнения:
- Съдържащи обидно или нецензурно съдържание
- Написани само с главни букви
- Написани на латиница
- Съдържащи препратки към други сайтове.
Други въпроси и мнения моля, изпращайте на [email protected]
