Все още няма мнения за тази книга.

Напиши коментар

Истинското му име е Съби Стойков Събев. Роден е в Котел през 1821 г. (точната дата и месец не са известни). Баща му Стойко Попович произхожда от с. Раково, Котленско, откъдето спечелил и прозвището си Раковлъ, което Г. С. Раковски много харесва и го възприема за свое фамилно име. Стойко Попович е по професия занаятчия (занимавал се с терзийство), но после се отдава на търговия с аби от Котел и бързо забогатява. Заради участието му в борбата срещу гръцките фанариоти и местните чорбаджии е подложен на преследване от местните османски власти. През 1844 - 1847 г. е хвърлен в Цариградския затвор, където се разболява тежко и след завръщането му в Котел умира.
Майката на Г. С. Раковски - Руса Мамарчева, е сестра на капитан Георги Мамарчев — известен участник в Руско-турската война 1806—1812, в румънското националноосвободително движение (1821—1828), в Руско-турската война 1828-1829 и Велчовата завера (1835). Отличава се със своята енергия и независим характер.
Първоначално Г. С. Раковски учи в местното килийно училище, след което продължава образованието си при известния възрожденски просветен деец от Карлово Райно Попович. През 1837 г. постъпва в прочутото гръцко училище в цариградския квартал Куручешме, където негов настойник е Стефан Богориди. В училището изучава хуманитарни и природни науки, както и дребни и модерни езици. Тук променя и името си на Сава Стефанидис.
В столицата на Османската империя прекарва три години и наред със заниманията си в училището влиза в контакт с някои от най-видните представители на българската колония, сред които Неофит Бозбели и Иларион Макариополски. Под тяхно влияние се включва в борбата за извоюване на независима българска църква.
През 1841 г. пътува два пъти до Атина, където се свързва с български патриоти и гръцки революционни младежки. Участва в организираното от тях Тайно Македонско дружество и променя името си на Сава Македон.
Свидетел на надигането на гръцкото население в Крит, Тесалия и Епир, както и на българската емиграция в Дунавските княжества, през лятото на 1841 г. се прехвърля в Браила. Открива свое частно училище, което да му служи за прикритие в по-нататъшната му революционна дейност. В знак на голямо уважение към вуйчо си - капитан Мамарчев, променя за трети път името си на Георги Македон.
Заради участието му в Браилските бунтове (1841-1843) е заловен от османските власти, но успява да избяга във Франция и престоява в продължение на година и половина в гр. Марсилия. След това се завръща в Котел и подпомага баща си в борбата му срещу местните чорбаджии. За тази му изява е арестуван от османските власти и заедно с баща си прекарва три години в Цариградския затвор. Пуснат на свобода, остава в османската столица, като се отдава на адвокатска и търговска дейност. Заедно с това се включва дейно и в живота на българската колония, както и в борбата срещу гръцките фанариоти.
В навечерието на Кримската война 1853-1856 изгражда т. нар. Тайно общество, което си поставя за цел подготовката на въстание на българския народ. /.../
От богатото му творческо наследство най-трайна диря в българската литература оставя поемата му “Горски пътник”

Милен Куманов