„Стихотворения изповеди с неочаквана образност, с интонации от шепот до вик. Красиви и едновременно болезнени, апокалиптични картини, които те впримчват, всмукват те в силовото си поле. Картини, в които не просто минават на забавен каданс спомени от лично преживяното, а вълнуващ филм, в който сякаш е вграден онзи загадъчен „25-и кадър“ за внушение на подсъзнателно ниво, но не за да зомбира, а за да облъчи с просветление, обич и милост.“ – Надя Попова

Редове от личния дневник:

Когато предците са достойни хора,
фамилното име е дебела сянка.
Два пъти по-дебела е,
ако предците са достойни с таланта и духа си.
Толкова много такива случаи наблюдаваме:
до огромния и мощен дъб расте хилаво дръвче...
Сравнението е неизбежно...
И се сещаме как отговаря Л. Н. Толстой,
на заядливата реплика
по повод бледото му родово продължение.
Погладил си брадата и кротко казал:
"Мдаа, видимо природата си почива"...
Но когато децата надминат своите родители
по ум, талант, чест -
о, тогава природата просто ликува
пред красотата и силата
на родословното дърво!
Останалото е гората...