„Един ден има живот... и тогава изведнъж се случва смърт.“ Така започва „Изобретяване на самотата“ – книга събрала най-личните прозрения на Пол Остър върху отношенията баща – син. Първата част на книгата „Портрет на един невидим човек“ разкрива чувствата и спомените на Остър след смъртта на баща му, един саможив, откъснат от семейството, резервиран, студен човек. „Като всичко останало в живота му, той виждаше и мен единствено през мъглата на собствената си самота“. Но когато получава съобщение за смъртта му, той си казва: „Знаех, че трябва да напиша нещо за баща ми и че ако не действам бързо, целият му живот ще изчезне заедно с него“. Под напора на това желание да „спаси“ живота на баща си, у Остър изникват спомени за забравени, доста странни, дори неприятни преживявания. Във втората част, „Книгата на паметта“, гледната точка се премества от личността на Остър като син към неговата роля като баща. Чрез мозайка от образи, съвпадения и асоциации той споделя размисли върху раздялата със сина си, върху умиращия си дядо, но най-вече върху самотната природа на писателското творчество.

Ключови думи: Това лято ще прочета, Тази есен ще прочета