Тази книга е първият опит за критическо издание на написаната през 1762 г. История славянобългарска от отец Паисий Хилендарски. За основа е взет текстът на Зографската чернова, а в критическия апарат са включени арианти по шестте най-архаични преписи на Историята. Изданието е и първият плод от сътрудничеството между братството на Зографската света обите и учени от Софийския университет "Свети Климент Охридски".

Настоящото пето издание повтаря изцяло третото издание на Историята.