На Западния фронт нищо ново. Обратният път (ново издание)
Автор: Ерих Мария Ремарк
| Издател | Сиела |
| Преводач | Никола Георгиев, Емилия Драганова |
| Брой страници | 520 |
| Година на издаване | 2022 |
| Корици | твърди |
| Език | български |
| Тегло | 666 грама |
| Размери | 15x22 |
| ISBN | 9789542838074 |
| Баркод | 9789542838074 |
| Категории | Романи и повести. Световни, Световна проза, Преводна художествена литература, Художествена литература, Книги |
Водихме война срещу самите себе си, без да го знаем! И всеки точен изстрел улучваше някого от нас! Чуй ме, ще ти го изкрещя в ушите: младежта на света тръгна на бой и във всяка страна вярваше, че се бори за свобода! И във всяка страна я излъгаха и злоупотребиха с нея, във всяка страна тя се сражаваше за интереси вместо за идеали, във всяка страна я покосяваха куршуми и тя се самоизтребваше! Нима не проумяваш? Съществува една-единствена борба: борбата срещу лъжата, половинчатостта, компромиса, срещу отживялото! – Лейтенант Лудвиг Брайер в „Обратният път” на Ерих Мария Ремарк
Няма по-значим документ за трагедията и безсмислието на войната от историите на загиналите в нея. Няма по-голям паметник от проваления живот, осакатените тела, изгорените души на оцелелите в нея. Вече повече от век след началото на Първата световна война, романите на Ерих Мария Ремарк „На Западния фронт нищо ново” и „Обратният път” продължават да звучат болезнено актуално, защото светът не е спирал да воюва. Без да влиза в ролята на проповедник германският писател е събрал в тези книги болката на група войници, някои от които стават жертви на чудовищната машина за смърт, а други – на духовната парализа на следвоенния свят, който отказва да ги приеме и който те не могат да разберат, защото, откакто са били почти деца, единственото, което са познавали, е било кръвта, окопите и смъртта.
„На Западния фронт нищо ново” излиза през 1929 г. и за 18 месеца е преведен на 22 езика и продаден в над 2,5 милиона бройки. През 1931 г. Ремарк публикува в Германия и продължението – „Обратният път”, където разказва истории за оцелелите от Първата световна война. И двете книги са заклеймени от нацистите, забранени и горени на техните клади, а самият Ремарк е принуден да напусне родината си.
Все още няма мнения за тази книга.
Напиши коментарЩе бъдат допускани само мнения свързани с конкретния продукт или автор.
Ще бъдат изтривани мнения:
- Съдържащи обидно или нецензурно съдържание
- Написани само с главни букви
- Написани на латиница
- Съдържащи препратки към други сайтове.
Други въпроси и мнения моля, изпращайте на [email protected]
В разгара на Първата световна война Ремарк трябва да положи извънреден изпит, едва 18-годишен заминава на фронта, където на няколко пъти е раняван. След края на войната желае да стане музикант, после - художник, но сменя различни професии: прогимназиален учител, счетоводител, кореспондент, амбулантен търговец, посредник на фирма за надгробни паметници, в същото време свири на орган в една църква.
Тогава написва първата си книга - малкия роман "Мансардата на бляновете" (1920). Като редактор на хановерския рекламен вестник "Ехо континентал" Ремарк пътува из много страни - Италия, Швейцария, България, Турция.
За няколко седмици през пролетта на 1928 г. Ремарк създава роман, който ще му донесе световна слава - "На Западния фронт нищо ново" (1929). Публикува го под името Ерих Мария Ремарк, като е добавил Мария в памет на майка си. Романът излиза като подлистник във вестник, след това като отделна книга в тираж 600 000 екземпляра, и разказва за жестокостите на войната през погледа на едно деветнадесетгодишно момче. Само до края на годината романът е преведен на двадесет и шест езика (също и на български - с три издания), а през 1930 г. е филмиран в САЩ. Норвежкият писател Бьорн Бьорнсон поисква официално да се присъди на Ремарк Нобеловата награда. В Германия обаче срещу писателя се надига враждебна вълна - обвиняват го в "литературно предателство към войника от Световната война". Въпреки това Ремарк написва продължение на романа - "Обратният път" (1931). И тази книга е обругана в Германия и тогава писателят се преселва в Швейцария.
През 1933 г. националсоциалистите публично изгарят "На Западния фронт нищо ново" и "Обратният път", като публикуват пропаганда, в която се твърди, че писателят помага на френски евреи и че истинското му име е Крамер (Ремарк - на обратно). Отнемат на писателя немското гражданство и той отива в Париж, а през 1939 г. емигрира в САЩ. Там се сближава с Лион Фойхтвангер, Бертолт Брехт и актрисата Марлене Дитрих. В 1947 г. писателят получава американско гражданство, а след войната се установява в Швейцария, където живее до смъртта си през 1970 г. Умира на 72-годишна възраст в Локарно, но е погребан в гробището на съседното градче Ронко, край брега на езерото Лаго Маджоре, където е погребана и жена му, холивудската актриса Полет Годар - бивша съпруга на Чарли Чаплин.
В емиграция Ерих Мария Ремарк създава още десет романа, сред които особена популярност добиват "Трима другари" (1937), "Триумфалната арка" (1946), "Време да се живее и време да се мре" (1954), "Черният обелиск" (1956), "Нощ в Лисабон" (1962) и посмъртно публикувания "Сенки в рая" (1971). Всички тези творби увеличават славата му и го утвърждават като "майстор на лирическия натурализъм". Книгите му са преведени на 58 езика.
В чест на писателя родният му град Оснабрюк учредява през 1991 г. литературната награда за мир "Ерих Мария Ремарк".
