Сборник разкази, буфо пиеса и други текстове



Знаковият журналист Живко Желев издаде нова книга. „Инструкции“ е сборник с разкази, буфо пиеси и други текстове. Тези разкази са спомен за годините, когато не ни пукаше от нищо, освен от любовта, казва авторът

Живко Желев познава добре кухнята на електронните медии, затова с лекота се ориентира в задкулисието на официалните новини. Дълги години беше водещ журналист в Регионалния център на БНТ в Пловдив, а заедно с Нери Терзиева през 80-те години на миналия век създадоха и бяха водещи на запомнящото се икономико-публицистично телевизионно шоу „За 1 милиард“, далеч изпреварило по новаторския начин, с който те го правеха, телевизионната журналистика в България по онова време. След промяната двамата в тандем бяха и водещи на централните вечерни новини на БНТ „По света и у нас“, където също оставиха своя неповторим индивидуален отпечатък.

Живко Желев дебютира в художествената проза със сборника разкази „Катапулт“, който в далечната 1982 година спечели наградата за белетристичен дебют „Южна пролет“. С дръзките и нестандартни текстове, които съдържаше тази книга, тя също излезе извън тогавашните стандарти, предизвестявайки настъпилата по-късно перестройка в литературата ни.

След промяната Живко Желев стана първопроходец и в зараждащия се пазар на частното радио в България. През 1992 г. той стартира първата в България верига частни радиостанции „Канал ком“.

Втората му книга „Азис или за демокрацията” /2007 г./ съдържаше остро публицистични и сатирични текстове с неподражаем стил, който той превърна в запазена марка в авторския си сайт Робство.BG. През следващите години името му често се повяваше под запомнящи се текстове във вестниците “Пари”, “Поглед”, “Монитор”, “Класа”, “Сега”, сп. “Българи”, сп. „Български месечник“, сайта Факел.бг.

Главната новина в публицистичните му текстове и ироничната проза, събрани в новата му книга „Инструкции“ /издателство „Фрийстайл Пъблишинг“/, е че всъщност нищо особено не се е случило у нас през годините след промяната. В написаното от него преди повече от десетилетие съзираме днешните актуални хроники, което идва да ни покаже по безпощаден начин, че след като не проумяваме миналото си, то ще ни повтаря.

А ето какво казва авторът за старите и нови текстове, които са събрани в тази книга:
„Никога не съм отделял хората, които пишат, от другите. Аз отличавам хората, които живеят по силата на принудата, от тези, които живеят заради удоволствието. Удоволствието да се пише е голямо. Ето защо не трябва да го объркваме с ежедневната трудова дейност.
Със старите текстове, които предлагам тук, се питам дали идва времето, когато писането ще стане велико удоволствие. Тези разкази са спомен за годините, когато не ни пукаше от нищо, освен от любовта.”

В предговора на новата му книга неговият близък приятел от десетилетия насам Румен Леонидов обяснява и нестандартното заглавие „Инструкции“, което е избрал авторът:
„Живко, в типичния си ироничен и самоироничен стил, обича често да повтаря: „Аз не пиша разкази, аз само показвам как трябва да се пише…“, т.е. да дава невинни инструкции по себеизразяване и самопознание. За това и този сборник, съдържащ разкази, писани през 80-те и 90-те години на 20 век, и публицистични текстове от годините след влизането ни в ЕС, разделени от един буфо антракт, се нарича „Инструкции“. И е много полезен за всеки, който диша чрез изящното слово и не въздиша по собствената си участ.“