След Деветосептемврийския преврат през 1944 година българите в Пиринска Македония са подложени на двоен терор – несъгласните с действията на комунистическия режим стават жертва на жестоки репресии, започва и насилственото македонизиране на населението – подмяна на българската му идентичност с „македонска“. Много млади хора остават в безизходица за своето бъдеще, чувстват се обречени… По-дръзките от тях търсят спасение в емиграцията – едни пресичат нелегално, с риск за живота си, границата с Гърция, други избират уж по-лесния начин – бягство през Югославия с крайна цел Запада…
Емигрантите, потърсили Титовия „рай“, превръщат живота си в истински ад – едни са връщани от УДБА в България като диверсанти и агитатори за присъединяване на Пиринска Македония към Югославия, а онези, които не се съобразяват с порядките на „демократичния“ югокомунизъм и се стремят да отидат на Запад, попадат в затворите и концлагерите, където са подложени на жестоки инквизиции и унижения, някои загубват живота си…
През 1956 г., под натиска на ООН, всички политически емигранти в Югославия – българи, унгарци, чехи, албанци и др., са изведени в лагера в гр. Капуа, Италия. Иван Михайлов, вождът на ВМРО, който вече постоянно пребивава в Рим, следи внимателно емиграционните процеси. Той изпраща своя съратник и най-верен легален представител Асен Аврамов да се срещне и запознае с новопристигналите емигранти с цел да се привлекат най-подходящите от тях за бъдеща работа сред емиграцията. След всяка среща Асен Аврамов прави подробен писмен „доклад“. Някои от тези „доклади“ приличат на стенографски записи на разтърсващите разкази за житията и страданията на тези мъченици, изскубнали се от кървавите катакомби на „демократична“ Югославия.
Тези важни живи свидетелства се съхраняват в архива на Иван Михайлов в Рим. Г-жа Вида Боева – Попова, личен сътрудник на вожда на ВМРО в продължение на три десетилетия, предостави за издаване написаното от Асен Аврамов.