Една от тайните на изминалото столетие е житието на архимандрит Гавриил (Ургебадзе). Малките улички на Мцхета още пазят подвига на проповедническото служение на този обикновен монах, станал легенда на своето време. Той възвръщал хората към вярата, като ги ободрявал и непрестанно им дарявал любов. Всички, които познават стареца, казват, че е бил изключително простодушен, смирен, любящ и заедно с това страшен. Когато се разгневял или изобличавал човека, се усещало, че чрез неговите уста говори Всевишният – такава божествена власт и сила имали думите му. Но щом забележел, че човекът срещу него него се разкайва, старецът го притискал към гърдите си и вселявал в сърцето на ближния надежда и любов. Нужно било човек да поживее рамо до рамо с него поне няколко месеца, за да се научи да разбира дълбочината на вътрешния му духовен свят и да не се съблазнява от странните му постъпки на юродив. У него имало сила, пред която всички се прекланят и досега – сила на молитвата и любовта.

И днес, в наши дни, преподобният Гавриил (Ургебадзе) продължава да подкрепя хората във вярата, да вселява в сърцата им любов. Той незримо, а понякога и видимо, присъства сред вярващите, независимо от вероизповеданието им, но най-вече – сред простодушните хора, които тръгват по трънливия, но спасителен път, наречен православие.