от Иво Н / дата: 22 юни 2025

Това е забележително произведение. Преплитат се личната и обществената тема, настоящето се превръща в минало, а миналото — в настояще, пътува се във времето както буквално, така и (научно)фантастично. Преговорих си историята на 20-ти век и оцених „източноевропейската" памет, която ние, чехите, споделяме с автора. Замислих се също дали Алцхаймер не е по-малко зло от прекалената носталгия. И ми стана малко срамно: ако някой пред мен заговореше за български постмодерен роман, щях да се намръщя скептично (а Кундера, например, не ми е особено симпатичен). Това, разбира се, не е класически роман — всичко е свързано само чрез мотива за паметта — но четивността изобщо не страда от това.
Две наблюдения:
Докосна ме историята на господин Н.: възрастен мъж, който вече няма никого, изгубил е почти всичките си спомени. В досието, което тайната полиция е водила за него, открива името на своя доносник. Намира го и го моли да му разкаже кой е бил всъщност. В тези споделени моменти двамата се превръщат в зависими един от друг.
Погледна ме Уди Алън. В Полунощ в Париж главният герой копнее за 20-те години на миналия век. А любимата му, която живее тогава, пък обожава 90-те години на 19-ти век. (Аз лично поне бих надникнала в втората половина на 60-те години.) Настоящето никога не е идеално, а някакво минало винаги изглежда примамливо.
Много хора в коментарите споменават, че това е книга, която заслужава да се прочете поне два пъти. И са напълно прави.
кап66 (Чехия) 12.6.2025

Особена, много особена книга. И в добрия, и в лошия смисъл. Очаквах нещо малко по-различно, но съм доволен. Мисля, че очакванията ми (повлияни дори само от бързото прелитане през анотацията) повлияха на възприятието ми за началото на книгата, когато ми беше трудно да проследя за какво всъщност става дума. С течение на времето обаче всичко си дойде на мястото, хванах правилната вълна и започнах да следя и да се замислям над отделните идеи, които Господинов поднася. А те не са никак малко.
По своему много тъжна книга за време без бъдеще. Определено не е леко четиво. Напротив — изисква пълна концентрация и внимателно проследяване на нишките и мислите, скрити в книгата. Без бързане, с истинско вглъбяване. Подходяща за няколко меланхолични вечери и оставане в миналото.
Благодаря за тази разходка из личната и европейската история и през потенциалното бъдещо минало.
Кифа (Чехия) 20.5.2025

Най-доброто, което съм прочела тази година! Лично е, политическо е, има няколко пластa и хиляди интересни мисли. Авторът си играе с времето и паметта — на лично, национално и международно ниво.
Книгата изисква пълното ви внимание и няма да ви даде нищо даром, но ще ви предложи толкова много теми за размисъл, че определено си струва. В началото имах желание да подчертавам най-интересните идеи, но после ми стана ясно, че мога спокойно да подчертая почти всичко.
Една от най-интересните книги, които съм чела някога — и огромна препоръка от мен.
верисзв (Чехия) 12.5.2025

Много странна, трудно уловима и описуема книга, но въпреки това изключително интересна и четивна. Въпросът е дали това, което авторът ни представя, е своеобразна дистопия, гротеска или може би разказ за вътрешния свят на човек с психично разстройство. Безспорно обаче е интелигентността, въображението и чувството за хумор на автора, способността му да създава неочаквани връзки и да прониква в дълбочината на най-основните елементи от човешкия живот — като миналото, остаряването, паметта или свободата. Не е чудно, че именно Олга Токарчук хвали творчеството на Господинов на корицата — между тях наистина има много общо.
Татка Храбош (Чехия) 28.4.2025

Книгата я прочетох за първи път още през 2020 година. Страшно е колко все по-актуална става с времето. Обожавам всички книги на този автор — в тях има толкова чувства, които са ми близки. Пруст на Изтока.
ЕлиАн (Чехия) 26.4.2025

За мен — вечна. Вярвам, че тази книга ще бъде актуална още много дълго време. Аз самата ще трябва да я прочета отново — сигурна съм, че съм пропуснала много неща.
Макропулос (Чехия) 7.4.2025

Е, този път анотацията наистина не излъга — оказа се, че това наистина е нещо повече, нещо, което с времето може би ще се превърне в класика, поне в някои литературни среди. А в българските университети със сигурност вече има някакъв курс за Господинов — най-вероятно самият автор дори участва в него, дегизиран като Гаустин. Много ми напомни на стила на молдовския автор Чокан. Не знам дали е напълно постмодерно, по-скоро чисто средно- и източноевропейска гротеска с постмодерни елементи.
Най-силни са есетообразните глави — за евтаназията, за референдума и загубата на памет, за натиска на миналото като съвременно бъдеще. В много отношения романът е неприятно актуален. Препоръчвам.
пумл (Чехия) 14.3.2025

Много добре написано. В началото бях омагьосана. Особено силни са главите, свързани със създаването и дейността на клиниките за памет. Също така много ми хареса частта, в която се описват националните промени — в коя историческа епоха ще избере даден народ да живее — в различните европейски страни. Последната глава беше по-скоро средна.
БарбораСаломе (Чехия) 9.3.2025

Запознайте се със свят, в който съществуват т.нар. клиники за памет. Тези клиники са предназначени за хора с болестта на Алцхаймер. Там, чрез носталгията, хората се пренасят назад във времето и си припомнят онова, което вече е било забравено. Но не само отделни личности искат да се върнат в миналото — същото желание имат и цели народи.
Книгата разработва много интересна идея. Хората тук не искат да живеят в настоящето — по различни причини — и затова избират да се върнат образно в миналото.
Интересната концепция обаче е представена в дух на обърканост и хаос, което силно затрудни четенето ми. Не ми допадна стилът на автора, както и липсата на кавички при пряката реч. Все пак езикът на автора е много образен и богат.
Съдържанието на книгата не мога да оценя много положително, защото не изпитвах особено удоволствие от четенето и трябваше да се насилвам, за да продължа. Все пак корицата на книгата ми направи впечатление още от пръв поглед.
ТинаВоокВлог (Чехия) 23.12.2024

Много актуална тема, поднесена в завладяваща и много добре четивна книга. Макар и депресивна на фона на днешната постфактологична епоха, тя възнаграждава внимателния читател с незабравимо преживяване. Най-доброто художествено произведение, което съм прочел тази година. Препоръчвам я с всичките си десет пръста на ръцете и краката.
Асдас (Словакия) 27.11.2024

Според мен това е най-добрата книга, която съм чел тази година. Романът не е за леко четене, но за възприемчивия читател носи интересни открития. Особено ме впечатли главата (стр. 64) „Паметта на зъболекаря" (авторът сам е по професия зъболекар), цитирам: „вашите зъби представляват накратко историята на 90-те години." Това е точно така. Но местата, които си отбелязах, са много. Смятам, че ще се връщам към книгата, защото при първото четене човек не може да забележи всички детайли.
Позволявам си още един цитат (стр. 200): „Историята може да си позволи да унищожи петдесет-шестдесет от годините си, защото има хиляди, за нея това е само миг, но какво да прави мушичката — човекът, за него същата историческа секунда е цял живот."
Топло препоръчвам!
Вацлав111 (Чехия) 27.11.2024

Хората като цяло имат склонност в спомените си да бягат към щастливо минало, искат да го преживеят отново. Но какво се случва, когато цели народи искат да избягат в миналото? Над това разсъждава българският писател Георги Господинов в своята книга „Времеубежище". Книгата определено е сред най-доброто, което съм чела тази година, и може би ще се окаже най-добрата книга за мен през тази година. Това е страхотна история, въпреки това не се чете лесно. Читателят трябва много да се замисля върху нея. Съдържа редица интересни пасажи и изречения, които искаш да подчертаеш или отбележиш заради тяхната обща валидност. Или поне искаш да ги прочетеш на глас някому заради точността им.
Цялата рецензия.
Теркаодкафе (Чехия) 18.8.2024

от Джордж Мишковиц / дата: 23 апр 2025

Хахахаа! Това ме развесели чак сега. На чашка съм. Да си правиш реклама тук е равно на посмешище. Ясно ми е колко е покупателната способност чрез този метод и изобщо. Умен читател е реклама. Българоубиец е който плюе нашенец с Букър. Тоз, който не може да чете с третото око, той чете със задното.
Да, аз съм възвеличател без кавички на великана Господинов, така както на другия идол - Фил Колинс, а не на дребосъка аз и моето книжле. Не е никаква корист, а радост и то истинска. Раздавам "Времеубежище" на приятели зад граница като първото евангелие на Матей. Това е! А моето име се е продало колкото му е необходимо за живот и той продължава щастлив.

от Петрова, умен читател / дата: 14 яну 2025

Айде пак тоя " възвеличател" Мишковиц! Иска да ни води като един едноок на сто ослепени войни от Василий Българоубиец. Ами да види с едното си око останалите коментари и да не се излага толкова с фойерверките по повод на нечитаемата книга.

от Джордж Мишковиц / дата: 22 юли 2024

Извънземен разум! Това е книгата! Текст уникум. История сладка и европеидна. Идея блестяща. Реч единствена, ненатрапчива и рафинирана до сълза. Нямам думи! Не може да е по-добре. Диалог без пряка реч. Гениален! Откраднал е моя идея-преминаване от трети в първи род. Бях го замислил като роман. Аз го написах година преди корона вирус, Но!... Героят е един, като в моят скромен роман. Времеубежище следователно Еверест. Естествен роман е слаб 2 пред този.

от читател / дата: 17 яну 2024

трябва да усвояваме по малко информация на веднъж
ако усвояваме по много информация на веднъж ще се объркаме

от Димитър Попов / дата: 03 дек 2023

„За Бога, братя, не купувайте!"

от анонимен / дата: 24 окт 2023

времеубежище е написана като статия на вестник

от анонимен / дата: 24 окт 2023

купих си времеубежище и физика на тъгата не ги прочетох лесно затова други книги от този автор няма да си купувам

от анонимен / дата: 24 окт 2023

аз си купих времеубежище но не можах да я прочета лесно книгата е скучна и други хора около мен са казвали че си я купуват но не я четат лесно

от читател / дата: 24 окт 2023

трябва да четем книги който ни харесват а не да купуваме времеубежище защото има награда тази книга заради тази награда беше купувана много