Ще бъдат допускани само мнения свързани с конкретния продукт или автор.

Ще бъдат изтривани мнения:

1. Съдържащи обидно или нецензурно съдържание
2. Написани само с главни букви
3. Написани на латиница
4. Съдържащи препратки към други сайтове.

Други въпроси и мнения моля, изпращайте на [email protected]

В последно време не минава месец без да се появи ново заглавие, свързано с Холокоста. Като че ли светът усеща, че ужасът на нацизма може да се повтори и се опитва с книги да преподава отново и отново уроци, които не бива да бъдат забравени. Колкото и да са вълнуващи сюжетите в тези книги, онези, които са написани от оцелелите от концентрационните лагери винаги ще бъдат с поне една степен по-вълнуващи. Защото там няма как да има дори една фалшива дума, всичко е истинско, тъй като е преживяно, но и мъчително, защото не е надживяно. Не случайно книгата на Виктор Франкъл „Човекът в търсене на смисъл“ се смята за втората най-четена книга след Библията. Едит Егер има няколко общи неща с Виктор Франкъл: била е в концентрационния лагер „Аушвиц“ като него, оцеляла е по чудо като него, станала е като психолог като него, помагала е на много хора да преживеят травмите си като него. Тя е негова ученичка, той е неин приятел.

Наричат я „Ане Франк, която оцеля“, защото попада в лагера на смъртта, когато е само на 16 години. Родена в гр. Каша, Едит е унгарска еврейка, но когато градът преминава от унгарска в чехословашка територия и се нарича Кошице, тя вече е двойно чужда за словаците – хем унгарка, хем еврейка. Държи я дарбата й да играе балет, мечтае за голяма сцена. Но единствената публика, пред която е танцувала, е зловещият д-р Менгеле. Как се танцува, когато не знаеш дали в следващия момент няма да те застрелят? Просто си представяш, че си свободна, казва Едит. Защото всичко е в теб. Последните думи на майка й, след които родителите на Едит са хвърлени в газовата камера са: никой не може да ти отнеме това, което носиш в ума си!

Книгата описва оцеляването на Едит и сестра й в място, в което не е предназначено някой да оцелее. След войната животът й продължава в САЩ. Но той не е щастлив, само защото е оцеляла – това е, което ние, които не сме преминали през битката за живот, не подозираме. Човек не може да е щастлив само защото се е разминал със смъртта, човек е щастлив, когато става цялостен. А това е дълъг път за ранената душа. За да го разбира и да помага и на други хора да изминат този път, Едит Егер става психолог.

Ето какво има да ни каже д-р Егер: „Най-мрачният затвор е в ума ти и ключът за освобождението е в джоба ти – готовността да поемеш цялата отговорност за живота си, готовността да рискуваш, готовността да не съдиш и да си възвърнеш невинността, да се приемеш и да се обичаш такъв, какъвто си – човек, който е несъвършен.“