от Иво Н / дата: 22 юни 2025

Това е забележително произведение. Преплитат се личната и обществената тема, настоящето се превръща в минало, а миналото — в настояще, пътува се във времето както буквално, така и (научно)фантастично. Преговорих си историята на 20-ти век и оцених „източноевропейската" памет, която ние, чехите, споделяме с автора. Замислих се също дали Алцхаймер не е по-малко зло от прекалената носталгия. И ми стана малко срамно: ако някой пред мен заговореше за български постмодерен роман, щях да се намръщя скептично (а Кундера, например, не ми е особено симпатичен). Това, разбира се, не е класически роман — всичко е свързано само чрез мотива за паметта — но четивността изобщо не страда от това.
Две наблюдения:
Докосна ме историята на господин Н.: възрастен мъж, който вече няма никого, изгубил е почти всичките си спомени. В досието, което тайната полиция е водила за него, открива името на своя доносник. Намира го и го моли да му разкаже кой е бил всъщност. В тези споделени моменти двамата се превръщат в зависими един от друг.
Погледна ме Уди Алън. В Полунощ в Париж главният герой копнее за 20-те години на миналия век. А любимата му, която живее тогава, пък обожава 90-те години на 19-ти век. (Аз лично поне бих надникнала в втората половина на 60-те години.) Настоящето никога не е идеално, а някакво минало винаги изглежда примамливо.
Много хора в коментарите споменават, че това е книга, която заслужава да се прочете поне два пъти. И са напълно прави.
кап66 (Чехия) 12.6.2025

Особена, много особена книга. И в добрия, и в лошия смисъл. Очаквах нещо малко по-различно, но съм доволен. Мисля, че очакванията ми (повлияни дори само от бързото прелитане през анотацията) повлияха на възприятието ми за началото на книгата, когато ми беше трудно да проследя за какво всъщност става дума. С течение на времето обаче всичко си дойде на мястото, хванах правилната вълна и започнах да следя и да се замислям над отделните идеи, които Господинов поднася. А те не са никак малко.
По своему много тъжна книга за време без бъдеще. Определено не е леко четиво. Напротив — изисква пълна концентрация и внимателно проследяване на нишките и мислите, скрити в книгата. Без бързане, с истинско вглъбяване. Подходяща за няколко меланхолични вечери и оставане в миналото.
Благодаря за тази разходка из личната и европейската история и през потенциалното бъдещо минало.
Кифа (Чехия) 20.5.2025

Най-доброто, което съм прочела тази година! Лично е, политическо е, има няколко пластa и хиляди интересни мисли. Авторът си играе с времето и паметта — на лично, национално и международно ниво.
Книгата изисква пълното ви внимание и няма да ви даде нищо даром, но ще ви предложи толкова много теми за размисъл, че определено си струва. В началото имах желание да подчертавам най-интересните идеи, но после ми стана ясно, че мога спокойно да подчертая почти всичко.
Една от най-интересните книги, които съм чела някога — и огромна препоръка от мен.
верисзв (Чехия) 12.5.2025

Много странна, трудно уловима и описуема книга, но въпреки това изключително интересна и четивна. Въпросът е дали това, което авторът ни представя, е своеобразна дистопия, гротеска или може би разказ за вътрешния свят на човек с психично разстройство. Безспорно обаче е интелигентността, въображението и чувството за хумор на автора, способността му да създава неочаквани връзки и да прониква в дълбочината на най-основните елементи от човешкия живот — като миналото, остаряването, паметта или свободата. Не е чудно, че именно Олга Токарчук хвали творчеството на Господинов на корицата — между тях наистина има много общо.
Татка Храбош (Чехия) 28.4.2025

Книгата я прочетох за първи път още през 2020 година. Страшно е колко все по-актуална става с времето. Обожавам всички книги на този автор — в тях има толкова чувства, които са ми близки. Пруст на Изтока.
ЕлиАн (Чехия) 26.4.2025

За мен — вечна. Вярвам, че тази книга ще бъде актуална още много дълго време. Аз самата ще трябва да я прочета отново — сигурна съм, че съм пропуснала много неща.
Макропулос (Чехия) 7.4.2025

Е, този път анотацията наистина не излъга — оказа се, че това наистина е нещо повече, нещо, което с времето може би ще се превърне в класика, поне в някои литературни среди. А в българските университети със сигурност вече има някакъв курс за Господинов — най-вероятно самият автор дори участва в него, дегизиран като Гаустин. Много ми напомни на стила на молдовския автор Чокан. Не знам дали е напълно постмодерно, по-скоро чисто средно- и източноевропейска гротеска с постмодерни елементи.
Най-силни са есетообразните глави — за евтаназията, за референдума и загубата на памет, за натиска на миналото като съвременно бъдеще. В много отношения романът е неприятно актуален. Препоръчвам.
пумл (Чехия) 14.3.2025

Много добре написано. В началото бях омагьосана. Особено силни са главите, свързани със създаването и дейността на клиниките за памет. Също така много ми хареса частта, в която се описват националните промени — в коя историческа епоха ще избере даден народ да живее — в различните европейски страни. Последната глава беше по-скоро средна.
БарбораСаломе (Чехия) 9.3.2025

Запознайте се със свят, в който съществуват т.нар. клиники за памет. Тези клиники са предназначени за хора с болестта на Алцхаймер. Там, чрез носталгията, хората се пренасят назад във времето и си припомнят онова, което вече е било забравено. Но не само отделни личности искат да се върнат в миналото — същото желание имат и цели народи.
Книгата разработва много интересна идея. Хората тук не искат да живеят в настоящето — по различни причини — и затова избират да се върнат образно в миналото.
Интересната концепция обаче е представена в дух на обърканост и хаос, което силно затрудни четенето ми. Не ми допадна стилът на автора, както и липсата на кавички при пряката реч. Все пак езикът на автора е много образен и богат.
Съдържанието на книгата не мога да оценя много положително, защото не изпитвах особено удоволствие от четенето и трябваше да се насилвам, за да продължа. Все пак корицата на книгата ми направи впечатление още от пръв поглед.
ТинаВоокВлог (Чехия) 23.12.2024

Много актуална тема, поднесена в завладяваща и много добре четивна книга. Макар и депресивна на фона на днешната постфактологична епоха, тя възнаграждава внимателния читател с незабравимо преживяване. Най-доброто художествено произведение, което съм прочел тази година. Препоръчвам я с всичките си десет пръста на ръцете и краката.
Асдас (Словакия) 27.11.2024

Според мен това е най-добрата книга, която съм чел тази година. Романът не е за леко четене, но за възприемчивия читател носи интересни открития. Особено ме впечатли главата (стр. 64) „Паметта на зъболекаря" (авторът сам е по професия зъболекар), цитирам: „вашите зъби представляват накратко историята на 90-те години." Това е точно така. Но местата, които си отбелязах, са много. Смятам, че ще се връщам към книгата, защото при първото четене човек не може да забележи всички детайли.
Позволявам си още един цитат (стр. 200): „Историята може да си позволи да унищожи петдесет-шестдесет от годините си, защото има хиляди, за нея това е само миг, но какво да прави мушичката — човекът, за него същата историческа секунда е цял живот."
Топло препоръчвам!
Вацлав111 (Чехия) 27.11.2024

Хората като цяло имат склонност в спомените си да бягат към щастливо минало, искат да го преживеят отново. Но какво се случва, когато цели народи искат да избягат в миналото? Над това разсъждава българският писател Георги Господинов в своята книга „Времеубежище". Книгата определено е сред най-доброто, което съм чела тази година, и може би ще се окаже най-добрата книга за мен през тази година. Това е страхотна история, въпреки това не се чете лесно. Читателят трябва много да се замисля върху нея. Съдържа редица интересни пасажи и изречения, които искаш да подчертаеш или отбележиш заради тяхната обща валидност. Или поне искаш да ги прочетеш на глас някому заради точността им.
Цялата рецензия.
Теркаодкафе (Чехия) 18.8.2024

от Джордж Мишковиц / дата: 22 юли 2024

Извънземен разум! Това е книгата! Текст уникум. История сладка и европеидна. Идея блестяща. Реч единствена, ненатрапчива и рафинирана до сълза. Нямам думи! Не може да е по-добре. Диалог без пряка реч. Гениален! Откраднал е моя идея-преминаване от трети в първи род. Бях го замислил като роман. Аз го написах година преди корона вирус, Но!... Героят е един, като в моят скромен роман. Времеубежище следователно Еверест. Естествен роман е слаб 2 пред този.

от Пламен Иванов / дата: 21 апр 2024

Авторът всъщност обяснява по художествен начин дрешните си посткомунистически позиции. И като му познайваме произхода всъщнст е и едно оправдание.... Аналогично някои от днешните наследници на тогавашните комунисти оправдават престъпленията с убийствата след 1944 като тнаричат жертвите си фашисти.

от Тодорова / дата: 04 яну 2024

Книга която цели да те накара да си мислиш, че или си тъп ако не ти е интересна, или трябва мноого да се напънеш да си "каймак" разбирач. Абсолютна глупост, без сюжет с цел подмяна на вкуса и спомените за истина дка литература

от Димитър Попов / дата: 03 дек 2023

„За Бога, братя, не купувайте!"

от читател / дата: 05 окт 2023

ТРЯБВА КАТО ЗАПОЧНЕМ ДА ЧЕТЕМ ЕДНА ДВЕ КНИГИ ДА ЗАБРАВЯМЕ КНИЖАРНИЦИТЕ И ДРУГИ КНИГИ КОИТО ДА НИ ОБЪРКВАТ
АЗ НАПРАВИХ ТАКАВА ГРЕШКА КУПИХ СИ КНИГА ЗАПОЧНАХ ДА Я ЧЕТА И В СЪЩОТО ВРЕМЕ ПРОДЪЛЖИХ ДА ПОСЕЩАВАМ КНИЖАРНИЦИ

от Георгиев / дата: 03 окт 2023

За мен книгата е една утопия мъчеща се да обясни комунизма, да интерпретира по неподходящ начин това време и да създаде едно фалшиво отношение към този сатанински строй. Чрез деменции, Алцхаймер някак си с е опитва да онивини това време. За мен е deja vu живял съм в този строй 40г и не желая да си спомням за него. Желая да го опитат ония на Запад, те нищо не са видели.

от И. Джи. / дата: 02 окт 2023

Повечето хора, които критикуват книгата и автора или не са я чели или не са я проумели! Това не е стандартния роман, който да ви вкара в една история, която да четете, следвате и не мислите много. Ако търсите книга, която да ви разнообрази и разтуши, да я четете на плажа, това не е книгата. Книгата си е малко философска, трябва да се позамислите, да разсъждавате! Първата половина на книга е свързана със забрава, старост, деменция и Алцхаймер. Няколко месеца преди да прочета книгата, загубих роднина с такава диагноза. За мен беше тегаво да я чета, понеже ме връщаше много точно към тези неприятни моменти. Следващата 3/4 е по-разчупена, развива се една утопия на комунизма и патриотизма в България, където се преплитат минало и настояще, какво им харесва и какво са запомнили българите. Както и подобни дилеми в държавите на Европейският съюз. Много от критиците на Г. Господинов много наблягат над тази малка част, критиката на комунизма и едва ли не в цялата книга само това пише! Последната част на книгата за мен е претупана, нахвърлена и ненавързана! Сравнявайки "Времеубежище" и "Физика на тъгата", за мен "Физика на тъгата" е по-изпипаната или завършената книга. Всичко е навързано и завършено. Хубаво е преди това да сте чели от някоя от предходните книги на Г. Господинов. На хората които директно са хванали да четът Времеубежище със сигурност ще им е една идея по-тегаво! Защото във Времеубежеще се появяват връзки и моменти от другите книги. Да беше ми интересна, да на моменти ми беше тегава, да накрая нямах търпения да я приключа.

от Господи Нов / дата: 15 сеп 2023

Книгите на Георги Господинов нямат сюжет, героите му са взаимствани от митологията, заемките му са чисто плагиатство на места, стилът му стига колкото за разширено есе. НИКОГА не е писал роман. Литератупните му опити са далеч дори от чисто техническите стандарти за този жанр, да не говорим за сюжетни линии, дълбочина на образите, диалгзи (почти никакви) и т. н. Неразбираемо толериран.
Коментарът е редактиран от администратор.

от Пиер / дата: 08 юни 2023

Да, тежка е за четене, изисква доста опит и не всеки би разбрал автора. За чужденците е интересна, но за нас българите e deja vu, минахме по този път. Всеки си има предпочитания и харесвания за литература, така, че не желая да обиждам никого. Лично за мен не е моят жанр.

от Иво Нопер / дата: 30 май 2023

Книгата е супер.
Само малката българската дущица, завиждаща успеха на автора, може да пише негативен коментар за книгата Времеубежище.

от Анонимен / дата: 28 май 2023

Щом е толкова голям автор защо не приказваха и не правеха репортажи преди да получи наградите
Книгите са му тежки не ги препоръчвам
Продават се от скандали

от От Жоро / дата: 24 май 2023

Може би Европа я харесва защото не си представя, че е имало такова време. Мен някак не ме грабва. Сякаш се губи последователността на изложението.

от Коко / дата: 29 апр 2023

Книгата е тежка не може да ни отпусне
Не я препоръчвам