Ако човек е живял дълго в очакване на красива поезия, ако е мечтал да усети с кръвта и сърцето си значението на едва забележими жестове, чието значение предизвиква взрив в мислите, ако се е стремил да се докосне до безкрая на нежността и да я превърне в свой дом; ако е вярвал, че тъгата превръща дните ни в сила да преодолеем унижението – то за такъв читател е дошъл светлият миг на запознанство със стихосбирката „Паралелни вселени“ на Мая Иванова.

Здравка Евтимова