Ама безподобна глупост! За млади хора може би...
Издател | Enthusiast |
Преводач | Цветомира Векова |
Брой страници | 216 |
Година на издаване | 2024 |
Корици | меки |
Език | български |
Тегло | 247 грама |
Размери | 13x20 |
ISBN | 9786191643509 |
Баркод | 9786191643509 |
Категории | Романи и повести. Световни, Световна проза, Преводна художествена литература, Художествена литература, Книги |
Красив и непокорен роман за бунта, табутата, насилието и еротизма, както и за необикновената метаморфоза на душата.
Преди да започнат кошмарите, животът на Йонгхе и съпруга й е обикновен и до голяма степен предвидим. Но сънищата – натрапчиви картини с кръв и жестокост – я измъчват и в крайна сметка я принуждават да се откаже от консумирането на месо. Този малък акт на независимост поставя край на обикновения семеен живот и начало на гротескни събития у дома. Съпругът й, сестра й и нейният мъж напразно опитват да възвърнат контрола си върху Йонгхе, докато тя отстоява избора, превърнал се в свещен закон за нея. Скоро опитите им стават отчаяни – те подлагат първо ума, а после и тялото й на все по-натрапчиви и извратени посегателства. Така успяват да подтикнат Йонгхе в странно и опасно отчуждение не само от близките й, но и от самата себе си.
Призната от критици по целия свят и сравнявана с творбите на Кафка, Вегетарианката е мрачно-алогичен разказ за властта, манията и борбата на една жена с оковите на насилието извън и вътре в себе си.
Ключови думи: Подбрано от 2020
Ама безподобна глупост! За млади хора може би...
Много странна книга... Не съм съвсем съгласна с публикуваната анотация : за мен книгата показва по-скоро какво ние самите можем да си причиним когато не обърнем внимание и не лекуваме травмите от детството си, а не толкова как се опитват да ни повлияят другите. Защото тук става въпрос за жена потиснала емоциите си и напълно неспособна да разбере себе си и духовните си потребности, неспособна да се отърси от бащината агресия в миналото, което закономерно води до пълната й психична деградация. Моментът с отказа й от храна в случая е просто признак че лудостта настъпва, защото ако прочетете книгата до край ще разберете че заглавието е подвеждащо - в нея не става въпрос за отказ от консумация на месо, а отказ да се приема каквато и да е храна. Ясна демонстрация на ненавист към себе си и себеотрицание, което води до самоубийство.
Ще бъдат допускани само мнения свързани с конкретния продукт или автор.
Ще бъдат изтривани мнения:
Други въпроси и мнения моля, изпращайте на [email protected]
Заглавието може и да ви подлъже, но това не е книга за вегетарианството или за хранителните разстройства. Това е книга за убежденията ни, за изборите, които правим и за демоните, които живеят във всеки един от нас. Тази книга е жестока, директна и остра. На моменти ти нагарча, защото те кара да прозреш сам слабостите си. Тя оголва кожата и дълбае в костите. Оставя те без дъх и ти засяда в гърлото.
Историята се върти около Йонгхе – млада жена, внезапно отказала да яде месо. Мъжът ѝ, който досега се е чувствал удобно с обикновената жена, за която се е оженил, решава да заеме ролята на жертва във връзката им. Семейството и най-вече деспотичният ѝ баща се отказват от нея. Зет ѝ е обсебен от нея и това е една влудяваща, маниакална, болезнена и разрушителна обсесия, която променя всичко… А единствената константа в живота на Йонгхе е сестра ѝ.
„Вегетарианката“ беше удостоена с интернационален Мен Букър през 2016, а Хан Канг се превърна в първия Южнокорейски автор, който го печели. Още с излизането си на бял свят, книгата разбуни духовете, както у дома, така и на запад, където обществото е доста по-разкрепостено в емоционално отношение въпреки, че всеки запознат с азиатската литература и нрави знае, че под хилядолетните традиции и морал, които властват над източното общество, се крие ексцентричност, граничеща с екстремност. „Вегетарианката“ е безкрайно красива в ексцентричността си и страшно истинска в лудостта си. Тя говори за тихата лудост, за егоизма, за потисканите страсти на слабите човешки същества, за яростта на разочарованието.
От четири години очаквам българското издание на тази книга и нито един ред от повествованието й не ме накара да съжаля, че я прочетох! Освен прямостта ѝ, едно от нещата, които най-много ми харесаха в нея, е красивият език на автора, както и чудесният превод на Цветомира Векова през корейски, а в личната си годишна класация, тази книга поставям на челна позиция и с нетърпение очаквам следващия шедьовър!
„Изглежда, сякаш отговорът ѝ на всичко, което се случваше около нея, бе тихо съзерцание. Или не. Може би някакви ужасни, недостъпни за хората „отвън“ демони я разкъсваха отвътре. Може би битката с тези емоции, скрити във вътрешния ѝ свят, където тя беше единственият господар, изпиваше цялата ѝ енергия? И така, в реалния живот, паралелен за нея тя не разполагаше с почти никаква енергия, за да реагира на случващото се, да бъде любопитна или да изучава света около себе си.“
из: „Вегетарианката“
Мариета Иванова, Хеликон Русе