„В настоящото издание съм включила стихотворения от книгите „Целувам камъка“ (ДИ „Хр. Г. Данов“, Пловдив, 1983; Национална награда за поезия „Димчо Дебелянов“), „Озонова наркоза“ (издадена с конкурс на „Свободно поетическо общество“, София, 1994; Национална награда за поезия „Иван Николов“), „Избрах“ (Издателство „Захарий Стоянов“, София, 2005), както и от неиздадената самостоятелно книга „Сгъстено време“. С това слагам край на писането на поезия – макар именно тя да е поддържала огънчето на живота ми в най-трудните му мигове – и едновременно с това благодаря на всички, близки и далечни, чиято обич и разбиране спасяваше душата ми от често навестяващата ме покруса.“

София Несторовa



„Соня Несторова – 50-годишна моя любов и слабост. Висок професионалист, работещ със сърцето и ума си за литературата, дълбока, цялостна, умна и най-важното – талантлива. Готова всеки да посрещне с добра дума и с добра да го изпрати.“

Божана Апостолова

„София Несторова – една от най-нежните и мъдри жени в българската поезия, беше се заканила да спре да пише стихотворения. Сега те ще доизвайват нейната „мека извивка“.“

Георги Борисов