"Благодарение на морето започнах повече от всичко друго тайно да мисля за любовта, за която си струва да умреш и която те изгаря. За нас, които сме затворени в стоманения кораб, морето е досущ като жена. Неговото затишие, неговите бури, капризите му и, разбира се, неговата гръд, която отразява красотата на залеза. Корабът напредва, възседнал морето, ала то не му се дава. Въпреки необятните количества вода морето дори не може да утоли жаждата ти. И така - заобиколен си от природни сили, които ти напомнят за жена, но в същото време те отдалечават от нейното физическо присъствие..."
Юкио Мишима
"Морякът, комуто морето обърна гръб"
Превод от японски: Дора Барова & Пана Барова
(Апостроф, 2020)

