Изключително свежо чувство за хумор, ирония, сарказъм. Същевременно се говори за много сериозни и вечни теми: за любовта, за смъртта, за отношенията между родители и деца, за човешките взаимоотношения въобще. Много от разказаните събития изглеждат почти като пародия, но в същото време засяга много дълбоки и важни неща - като смисъла на човешкия живот в съвременния свят, битието ни в реалния живот и във виртуалния свят, противоречията между тях и много други. И във всичко това - наистина много, много ирония. Авторът ни потапя в ситуации, абсурдни до комичност - ситуации със сякаш обърнати роли. Персонажите са схематични - умишлено вкарани в шаблон, за да се вписват в цялата тази абсурдност. В същото време, извън тази комично-абсурдна събитийност, се бръква много надълбоко в душата им - в техните мотиви, страхове, желания, тревоги. Наглед баналната случка с банковия обир и заложническата драма, обърната с главата надолу заради абсурдните персонажи, не оставя читателя да скучае, защото сюжетът е изпълнен с неочаквани обрати. Книгата е точвока увлекателна, че не ме остави, докато не я дочетох докрай. Сред най-добрите на Фредрик Бакман!
Тревожни хора
Автор: Фредрик Бакман
| Издател | Сиела |
| Преводач | Любомир Гиздов |
| Брой страници | 384 |
| Година на издаване | 2019 |
| Корици | меки |
| Език | български |
| Тегло | 427 грама |
| Размери | 14x21 |
| ISBN | 9789542830580 |
| Баркод | 9789542830580 |
| Категории | Хумористична проза, Световна проза, Преводна художествена литература, Художествена литература, Книги |
Лудешка комедия за заложническа драма по време на оглед на апартамент. Крайно неуспешен банков обирджия се заключва заедно със свръхентусиазиран брокер, двама кисели любители на „ИКЕА”, жена в напреднала бременност, суициден мултимилионер… и заешка глава.
Сградата е обсадена, а на полицията се налага да води преговори и да носи пица. В крайна сметка заложническата драма има щастлив край – обирджията се предава и пуска всички, но когато полицаите нахлуват в апартамента, вътре няма никого.
Започват серия объркани разпити на свидетели, при което възникват няколко въпроса, около които се заформя класическа мистерия:
Как е успял да се измъкне обирджията?
Защо всички са толкова ядосани?
И какво всъщност не им е НАРЕД на хората в днешно време?
Ключови думи: Тези книги ни разсмяха, Доказано добри книги, Истории за доброто, Приятелствата в книгите, Ден на усмивката, Усмихната Коледа, Топ 100 02.03.-10.03.2020, Време за хубави книги, За добро настроение, ТОП 50 художествена 1.01.-30.06.2020, ТОП 201 за 2020 година, ТОП 121 Художествена литература 2020, Доброто в нас, Дестинация Скандинавия, ТОП 101 Художествена литература 2021, ТОП 201 за 2021 година, Пробуждането, Усмивки край камината, Обичаме да четем, Истории с изненадващи обрати, Романи за добро настроение
Прочетох "Човек на име Уве " и писах, че това е най-хубавата книга за 2022 година, която съм прочела. След това прочетох "Брит-Мари беше тук " и "Баба праща поздрави и се извинява " , всички от Бакман, и не мога да кажа коя е най-добрата. Вълшебникът Бакман! От 2023 година започнах "Тревожни хора ", за съдържанието всеки може да прочете в ревюто към книгата. Но какво описание на характера на ТИПИЧНИТЕ човешки същества. Аз съм потресена, защото видях себе си и тези около мен с чувствата и постъпки си, и дори в бъдеще. Млада двойка, възрастна двойка, баща и син, преуспяваща с психически проблеми, майка, разделена от децата си, случки, които свързват по случайност част от тях и оставят следа за цял живот. Страхотна книга и пак по Бакмански доброто в човека побеждава.
Пропуснах да напиша за ЛЮБОВТА в "Тревожни хора ", във всичките й измерения, родителска, синовна, съпружеска, любов в спомените и търсенето на любовта.
Както всичко прочетено от него, препоръчвам.
Приятна книга, ненатоварваща и със сравнително заинтригуващ сюжет.
"Това е силата на литературата, разбирате ли, книгите могат да бъдат като малки любовни писма между хората, които могат да обяснят собствените си чувства единствено като посочат нечии други."
Фредрик Бакман, "Тревожни хора"
Превод: Любомир Гиздов (Сиела, 2019)
Нищо особено, просто едно книжле, с което човек да си запълни времето. Честно казано не разбирам шумотевицата по този автор. Сравнявайки го с големи имена като Съмърсет Моъм, Арчибалд Кронин, Стайнбек и Ъруин Шоу например за пореден път се убеждавам какви таланти и литературни колоси са те и колко посредственост има в съвременните автори.
Страхотна е!
Отново страхотна книга.
Ще бъдат допускани само мнения свързани с конкретния продукт или автор.
Ще бъдат изтривани мнения:
- Съдържащи обидно или нецензурно съдържание
- Написани само с главни букви
- Написани на латиница
- Съдържащи препратки към други сайтове.
Други въпроси и мнения моля, изпращайте на [email protected]
През 2006 г. вестник „Хелсингбори Дагблад“ променя концепцията си в таблоид, той кандидатства в него и е нает като колумнист. През 2007 г. е нает от новинарския сайт „Муур магазин“, а година по-късно преминава на свободна практика. В периода 2010 – 2015 г. пише за модното мъжко списание „Кафе“. През 2012 г. започва да пише и за вестник „Метро“.
През 2012 г. е издаден първият му роман „Човек на име Уве“. Той бързо става бестселър, като само в родината му са продадени над 400 000 екземпляра. През 2015 г. романът е екранизиран в едноименния филм с участието на Зозан Акгюн и Тобиас Алмборг.
През 2013 г. е публикуван и другият му успешен роман „Баба праща поздрави и се извинява“.
Произведенията на писателя са преведени на над 25 езика по света. През 2013 г. е избран за най-успешния автор на Швеция.
През 2009 г. се жени за Неда Шафти и има 2 деца. Фредрик Бакман живее със семейството си в Солна, предградие на Стокхолм.
