Ще бъдат допускани само мнения свързани с конкретния продукт или автор.

Ще бъдат изтривани мнения:

1. Съдържащи обидно или нецензурно съдържание
2. Написани само с главни букви
3. Написани на латиница
4. Съдържащи препратки към други сайтове.

Други въпроси и мнения моля, изпращайте на [email protected]

За Мая Анджелоу най-добрата биографична справка са седемте й автобиографични романа.
Афроамериканската писателка е родена на 4.04.1928г.с рождено име Маргарит Ан Джонсън в Сейнт Луис, Мисури.
Без каквато и да е подготовка, самостоятелният й живот започва на 3-годишна възраст, когато с 4-годишния си брат са изпратени сами, с влак на юг до Стампс. Там за тях се грижи майката на баща им и ставя тяхна “Мама”. Безупречно религиозна и свята жена, от която хората имат респект.
За това свое трудно израстване въпреки всичко авторката разказва като човек, който безпристрастно наблюдава, без да съди когото и да било.
Нито родителите, които я лишават от себе си безобразно рано, нито впоследствие човекът, който я изнасилва на 7 години..нито обществото, което я дискриминира.
“Скъпото майче” е родната й майка, занимаваща се с проституция, но въпреки това - сияйна фигура, оказваща огромно влияние в оформянето на свободолюбието и самостоятелността на Мая - става първата чернокожа кондукторка!
“Мама” е нейната баба, която на практика я отглежда и възпитава строго, справедливо и с много доверие в Бог..именно доверие.
Въпреки стриктното спазване на традициите наложени от религията, “Мама” дава на момичето си умението да вярва в добрия изход, да има очи за всички проявления на Бог, да вижда в душите на другите и ..разбира се, да прощава.
Важни роли в живота на Мая играят също брат й, който е най верният й другар и спътник в порастването.
Баща й се появява епизодично, но от малкото време, в което са заедно, тя извлича безценните си уроци - научава се да шофира, за да го откара мъртво пиян от Мексико обратно в Америка, прекарва месец, живеейки на улицата, където установява, че може да се справя с какво ли не.
От съвсем малка, като момиче от света на “черните”, много дълбоко и точно усеща психиката им. Тя не е една от “белите”, възприятието й за тях не е като за хора, но въпреки това тя прави дисекция и на техните разбирания и социално поведение в масата от хора, в която се намира в годините на юношеството си. Времето на съзряването на нейната личност е сякаш процес, започнал още от момента, в който започва разказът за този необикновен живот, който е неин по два начина – като живееща го и като анализираща и говореща за него.
В съвременния свят на технологично и информационно замърсяване този глас на птица, пееща в клетката си, сякаш се връща от една друго време, задръстено не по-малко, но от предразсъдъци, определящи мисленето на цели поколения хора. Романът е не само биография, той пее за мечтите на хората и за това, че винаги могат да ги имат, независимо от решетките, зад които ги поставя обществото, близките им или самите те се поставят.