Коментарът е изтрит от администратор.
Поразените
Автор: Теодора Димова
Рейтингът се формира от продажбите в системата на Хеликон
| Издател | Сиела |
| Брой страници | 252 |
| Година на издаване | 2019 |
| Корици | меки |
| Език | български |
| Тегло | 326 грама |
| Размери | 15x21 |
| ISBN | 9789542829577 |
| Баркод | 9789542829577 |
| Категории | Романи и повести. Български, Българска проза, Съвременна българска литература, Българска художествена литература, Художествена литература, Книги |
Група жени, чиито мъже са убити, вървят в леденото февруарско разсъмване към мястото на убийството. Вали сняг. Жените не говорят. Като някакви черни мироносици, но не за да възвестят радостната вест, а за да видят ямата, където със сгурия са засипани телата на мъжете и бащите им. Снегът не се задържа върху този черен кръг. Стопява се. Всичко наоколо е бяло, а този кръг остава черен.
Роман за три жени и едно дете, които преминават през тежки за нашата история събития. Те са поразени от тоталитарния режим, установил се чрез съветската окупация след деветосептемврийския преврат.
Ние всички, родените преди ’89-а и след нея, всички ние, които имаме нещо общо с България, сме поразени от тези събития така, както сме поразени от Чернобилската авария. Мащабът на пораженията тепърва започва да излиза наяве. Това е печално известно на всички ни.
Но поразени ли са наистина „Поразените”?
Това е въпросът, който ме тревожеше и утешаваше едновременно, докато пишех за трите жени и за това дете.
В какво се изразява поражението и в какво победата?
Свети апостол Павловата прочута фраза звучеше през цялото време в главата ми: „…силата ми се в немощ напълно проявява…”.
Кой е по-силен в очите на Бога – този, който кротко плаче в себе си, или онзи, който безсрамно тържествува?
Ключови думи: Съвременна българска литература, Топ 30 българска художествена литература 2019, ТОП 50 БГ художествена 1.01.-30.06.2020, ТОП 201 за 2020 година, ТОП 61 Българска художествена литература 2020, ТОП 121 Художествена литература 2020, ТОП 101 Българска художествена литература 2021, ТОП 101 Българска художествена литература 2022, ТОП 101 Българска художествена литература 2023
Ще бъдат допускани само мнения свързани с конкретния продукт или автор.
Ще бъдат изтривани мнения:
- Съдържащи обидно или нецензурно съдържание
- Написани само с главни букви
- Написани на латиница
- Съдържащи препратки към други сайтове.
Други въпроси и мнения моля, изпращайте на [email protected]
Теодора Димова е родена през 1960 в София. Завършва английска филология в СУ \"Кл. Охридски\". Първата й пиеса \"Фюри\" печели през 1987 година награда на конкурс в БНР. През 1999 е публикувана в сборника Нова българска драма.
Следват пиесите \"Стая №48\" , \"Ерикепайос\", \"Калвадос, приятелю\" - публикувана в \"Литературен вестник\", записана в БНР в блестящото изпълнение на Кирил Варийски. Следват пиесите \"Игрила\" (публикувана в сп. \"Глас\"), \"Платото\", \"Неда и кучетата\". През 1999 година последните три пиеси излизат в самостоятелна книга. През 2000 година пиесата й \"Стопър\" печели Първа награда на прегледа на Нова българска драма в Шумен и Специалната награда на името на Маргарит Минков на Третия национале конкурс по драматургия. Получава също и номинация за драматургия на Съюза на артистите за 2000. През 2001 пиесата й \"Замъкът Ирелох\" печели субсидия за постановка в надпревара с драматурзи от почти всички балкански страни. Участвала е в международни уъркшопи по драматургия във Варна, Будапеща, Охрид и Лондон.
Поставени пиеси:
\"Игрила\" - реж- Елена Панайотова, Театър \"Сълза и смях\" - 1999.
\"Платото\" - реж. Величка Нейчева, ДТ Кърджали - 2000
\"Стопър\" - реж. Георги Михалков, Военен театър 2000
\"Замъкът Ирелох\" - реж. Георги Михалков, Младежки театър 2001
През май 2001 излиза първият и роман \"Емине\". Поради огромния интерес към него предстои второто му издание от ИК \"Жанет -45\". Ето и някои от отзивите за него:
\"... това е история,в която можеш да огледаш себе си,написана на език,който да припознаеш,със запомнящи се образи,които да заобичаш,за да се върнеш обратно и да я прочетеш още веднъж,както се препрочитат любими книги. Важен за българската литература роман. \"
Силвия Чолева, Литературен вестник
\"... Първият роман на Теодора Димова ,досега известна единствено като авторка на пиеси,още на пръв поглед обещава да бъде събите в най-новата ни литература. \"
Милена Кирова, в-к КУЛТУРА
\"... ЕМИНЕ има зрял романов стил. Неговата аналитична вглъбеност,лиризъм и патос отправят съм едно женско Аз,което мъчително узнава същността си на фатална жена /или по-точно на жена-фатум/ обречена да пресича времена, пространства, мъже... Това е книга за неведомото у нас, за чупливостта и устойчивостта ни. Книга за раздвояването, чрез което постигаме единството си. \"
Пламен Антов, в-к КАПИТАЛ
\"... В ЕМИНЕ потокът от увереност в измисления свят и от съмнения към ставащото наоколо се оттича в сякаш безкрайни изречения, с ритъма на вдишването и издишването,съсредоточено,внимателно и деликатно,като че ли избягвайки да стигне точката,за де не прекъсне някакъв живот. \"
в-к \"Стандарт\"
\"Яна Илинда - така Теодора Димова е кръстила героинята на дебютния си роман ЕМИНЕ. Ако повториш името няколко пъти,мелодията му отначало ще те замае, а после ще те успокои,все едно,че изричаш мантра. Точно така действа всяка прелистена страница от книгата на Димова. Увлича те все повече и повече,докато стигнеш задъхан до последния лист.... \"
Елена Кръстева, в-к МОНИТОР
\"Според книгоразпространителите ЕМИНЕ е хитово заглавие на пазара. В този факт няма нищо учудващо,защото Теодора Димова е вече утвърдено име в българската драматургия. \"
в-к ДНЕВНИК
\"Чуйте тези имена: Яна Илинда,Силян,Мина... И това стига,за да усетим специфичната езическо - православна мистика на ЕМИНЕ,първият роман на Теодора Димова. Наложила се като драматург /Игрила, Стопър и др/ авторката обяснява,че романът й е нереализирана пиеса,която упорито търсела своята форма. Вероятно екстремната чувствителност на героите не е могла да се затвори в диалози ирамки; преляла е в нагнетения,увличащ поток на съзнанието в ЕМИНЕ. \"
Биляна Курташева, сп. ЕГОИСТ
Следват пиесите \"Стая №48\" , \"Ерикепайос\", \"Калвадос, приятелю\" - публикувана в \"Литературен вестник\", записана в БНР в блестящото изпълнение на Кирил Варийски. Следват пиесите \"Игрила\" (публикувана в сп. \"Глас\"), \"Платото\", \"Неда и кучетата\". През 1999 година последните три пиеси излизат в самостоятелна книга. През 2000 година пиесата й \"Стопър\" печели Първа награда на прегледа на Нова българска драма в Шумен и Специалната награда на името на Маргарит Минков на Третия национале конкурс по драматургия. Получава също и номинация за драматургия на Съюза на артистите за 2000. През 2001 пиесата й \"Замъкът Ирелох\" печели субсидия за постановка в надпревара с драматурзи от почти всички балкански страни. Участвала е в международни уъркшопи по драматургия във Варна, Будапеща, Охрид и Лондон.
Поставени пиеси:
\"Игрила\" - реж- Елена Панайотова, Театър \"Сълза и смях\" - 1999.
\"Платото\" - реж. Величка Нейчева, ДТ Кърджали - 2000
\"Стопър\" - реж. Георги Михалков, Военен театър 2000
\"Замъкът Ирелох\" - реж. Георги Михалков, Младежки театър 2001
През май 2001 излиза първият и роман \"Емине\". Поради огромния интерес към него предстои второто му издание от ИК \"Жанет -45\". Ето и някои от отзивите за него:
\"... това е история,в която можеш да огледаш себе си,написана на език,който да припознаеш,със запомнящи се образи,които да заобичаш,за да се върнеш обратно и да я прочетеш още веднъж,както се препрочитат любими книги. Важен за българската литература роман. \"
Силвия Чолева, Литературен вестник
\"... Първият роман на Теодора Димова ,досега известна единствено като авторка на пиеси,още на пръв поглед обещава да бъде събите в най-новата ни литература. \"
Милена Кирова, в-к КУЛТУРА
\"... ЕМИНЕ има зрял романов стил. Неговата аналитична вглъбеност,лиризъм и патос отправят съм едно женско Аз,което мъчително узнава същността си на фатална жена /или по-точно на жена-фатум/ обречена да пресича времена, пространства, мъже... Това е книга за неведомото у нас, за чупливостта и устойчивостта ни. Книга за раздвояването, чрез което постигаме единството си. \"
Пламен Антов, в-к КАПИТАЛ
\"... В ЕМИНЕ потокът от увереност в измисления свят и от съмнения към ставащото наоколо се оттича в сякаш безкрайни изречения, с ритъма на вдишването и издишването,съсредоточено,внимателно и деликатно,като че ли избягвайки да стигне точката,за де не прекъсне някакъв живот. \"
в-к \"Стандарт\"
\"Яна Илинда - така Теодора Димова е кръстила героинята на дебютния си роман ЕМИНЕ. Ако повториш името няколко пъти,мелодията му отначало ще те замае, а после ще те успокои,все едно,че изричаш мантра. Точно така действа всяка прелистена страница от книгата на Димова. Увлича те все повече и повече,докато стигнеш задъхан до последния лист.... \"
Елена Кръстева, в-к МОНИТОР
\"Според книгоразпространителите ЕМИНЕ е хитово заглавие на пазара. В този факт няма нищо учудващо,защото Теодора Димова е вече утвърдено име в българската драматургия. \"
в-к ДНЕВНИК
\"Чуйте тези имена: Яна Илинда,Силян,Мина... И това стига,за да усетим специфичната езическо - православна мистика на ЕМИНЕ,първият роман на Теодора Димова. Наложила се като драматург /Игрила, Стопър и др/ авторката обяснява,че романът й е нереализирана пиеса,която упорито търсела своята форма. Вероятно екстремната чувствителност на героите не е могла да се затвори в диалози ирамки; преляла е в нагнетения,увличащ поток на съзнанието в ЕМИНЕ. \"
Биляна Курташева, сп. ЕГОИСТ
