В „Автобиография“ откриваме спомените на панагюрската учителка Райна Футекова, която свързва трайно житейския си път със съдбата на поробена, а сетне и на свободна България. Разказът от първо лице ни разкрива непознати факти за подготовката и сраженията на Априлското въстание.

Страниците ни позволяват да се пренесем в пролетните дни на 1876 година, да усетим всеобщата надежда за успех на революционното дело и да почувстваме ентусиазма и щастието на онези, които провъзгласяват свободата, свалят турското знаме от конака и „се целуват един друг по улиците“. Но също така да разберем и за всичко онова, което следва от въстанието – отмъщение, убийства, кланета и унижения.

След въстанието Райна Княгиня емигрира в Русия и именно там написва изповедта си. Сетне се завръща в България, на която служи до края на живота си, а ,,Автобиографията“ завещава на нас.