Записите и наблюденията за тази книга са правени по време на 45-дневна бригада в София през 1980-1981 г. в Държавно стопанско обединение "Инжстрой" - Управление "Подземно строителство", в каналджийска бригада, в звено, работещо на обект "Слатина", състоящо се от шест души.
Докато е на работа там, Анатол Анчев прави едно пионерско за българската фолклористика теренно проучване - проследява и записва функционирането на фолклора като тип култура в определена социална среда (мъже, строителни работници, занимаващи се с тежък физически труд, а в конкретната ситуация - и при трудни зимни условия), прилагайки по свой начин ползотворния както в миналото, така и днес изследователски метод в антропологията - т.нар. включено наблюдение по време на теренна работа (опит за тотално "вписване" на изследователя в проучваната от него среда).
Представеният в книгата фолклорен материал включва вълшебни приказки, битови приказки, вицове, легенди за светци, етиологични легенди, пословици и поговорки, цинизми, вулгаризми и др.