"В края на краищата, щом се събуди, всеки човек се среща със самия себе си."
Хорхе Луис Борхес, "Пясъчната книга"
(превод: Светла Христова, 2017)
Пясъчната книга
Автор: Хорхе Луис Борхес
Рейтингът се формира от продажбите в системата на Хеликон
| Издател | Колибри |
| Преводач | Светла Христова |
| Брой страници | 128 |
| Година на издаване | 2017 |
| Корици | меки |
| Език | български |
| Тегло | 141 грама |
| Размери | 13x20 |
| ISBN | 9786190201182 |
| Баркод | 9786190201182 |
| Категории | Повести и разкази. Световни, Световна проза, Преводна художествена литература, Художествена литература, Книги |
Тринайсет истории, своеобразно ехо на символни образи и теми от по-ранни творби на неподражаемия майстор на краткия разказ Хорхе Луис Борхес – за двойниците, огледалата, лабиринтите, Платоновите архетипи, за една магична всеизразяваща дума, за времето като „безкрайна плетеница от вчера, днес, утре, винаги и никога“… И този негов сборник, публикуван през 1975 г., отново е изпъстрен с литературни и митологични препратки, езикът е пестелив и същевременно неизчерпаем извор на мисловни предизвикателства, защото, подобно на „Пясъчната книга“ от едноименния разказ, прозата на Борхес е „чудовищно“ богата. В нея фантазното и реалното се преплитат, фактите са „само отправни точки за измислиците и разсъжденията“. А сънищата, които я населяват, продължават „да се разклоняват в гостоприемното въображение на читателите“, след като затворят последната страница.
„Каза ми, че книгата му се нарича „Пясъчната книга“, защото както пясъкът, така и тази книга няма нито начало, нито край. […] Ако пространството е безкрайно, ние сме в коя да е точка от пространството. Ако времето е безкрайно, ние сме в коя да е точка от времето.“
Хорхе Луис Борхес
Ще бъдат допускани само мнения свързани с конкретния продукт или автор.
Ще бъдат изтривани мнения:
- Съдържащи обидно или нецензурно съдържание
- Написани само с главни букви
- Написани на латиница
- Съдържащи препратки към други сайтове.
Други въпроси и мнения моля, изпращайте на [email protected]
Хорхе Луис Борхес е роден на 24 август 1899 в Буенос Айрес. През 1914 г. младият Борхес се установява в Женева, където завършва Калвинисткия колеж. По време на престоя си в Швейцария той се запознава с идеите на Шопенхауер, с творчеството на Уолт Уитман и на френските символисти Рембо, Верлен и Маларме. От 1919 г. е в Испания, където попада в кръговете на местните писатели ултраисти. През 1921 се завръща в Аржентина и взема участие в основаването на различни литературни и философски издания. През 30-те години, вследствие на наследствено заболяване, зрението му започва прогресивно да се влошава, докато остава напълно сляп. Работи в Националната библиотека, от която е уволнен за антиперонистки изказвания, а при новия режим е назначен за неин директор; преподава в университета в Буенос Айрес, пътува. Започва творчеството си с поезия, но славата си на световно признат автор дължи на своите кратки разкази и литературни есета. Умира на 14 юни 1986 в Женева.
