"Поезията ще помогне. Изучаването на езика облогородява и най-грубия звяр." (обичам книги с такива послания!)
Момичето, което изпи луната
Автор: Кели Барнхил
Рейтингът се формира от продажбите в системата на Хеликон
| Издател | Orange Books |
| Преводач | Диляна Георгиева |
| Брой страници | 376 |
| Година на издаване | 2017 |
| Корици | меки |
| Език | български |
| Тегло | 357 грама |
| Размери | 13x20 |
| ISBN | 9786191710423 |
| Баркод | 9786191710423 |
| Категории | Литература за деца и юноши, Книги |
Имало едно време едно момиче, което нямало спомени.
Имало едно време един дракон, който никога не пораснал.
Имало едно време една баба, която не казвала истината.
Имало едно време едно блатно чудовище, което било по-старо от света, обичало света и хората в него, но невинаги знаело правилните думи, които да изрече.
Имало едно време едно момиче, което нямало спомени. Чакай. Това казах ли го вече?
Имало едно време едно момиче, което нямало спомени да е губило спомените си.
Имало едно време едно момиче, което имало спомени, които я следвали като сенки. Те ґ шепнели като призраци. То не можело да ги погледне в очите.
Имало едно време един мъж в тога с лице като лешояд.
Имало едно време една жена на тавана.
Имало едно време черна коса, черни очи и един зов за справедливост. Имало едно време една жена с коса като змия, която казала: Тя е моя, и наистина го вярвала. А после я отвели.
Имало едно време една тъмна кула, която пронизвала небето и обвивала всичко в сивота.
Да. Всичко това е една приказка. Това е моята приказка. Просто не знам как свършва.
Имало едно време нещо страховито, което живеело в гората. А може би гората била страховита. Или пък целият свят е отровен от злини и лъжи и е най-добре да го узнаем веднага.
Не, мили ми Фириан. И аз не го вярвам това последното.
Ще бъдат допускани само мнения свързани с конкретния продукт или автор.
Ще бъдат изтривани мнения:
- Съдържащи обидно или нецензурно съдържание
- Написани само с главни букви
- Написани на латиница
- Съдържащи препратки към други сайтове.
Други въпроси и мнения моля, изпращайте на [email protected]
„Момичето, което изпи луната“, макар отбелязана като детско-юношески роман, е една вълшебна приказка за малки и големи, подходяща за всеки, който обича магически истории, истории, съдържащи в себе си любов, семейни ценности, малко, но достатъчно хумор, невероятни създания и какво ли още не. Започвайки книгата, не знаех какво да очаквам, но дори и да знаех, това нямаше да промени нищо, защото Кели Барнхил е създала дълбока история, която те изненадва, изпраща те в различни посоки и непрестанно те удивлява с разкритията си.
„Момичето, което изпи луната“ съдържа в себе си много – това е едновременно история, изпълнена със знание, но и очарователно приключение, в което всеки може да се впусне. Героите са невероятни, няма как да не ги заобичаш, насладата от прочетените страници е гарантирана, а пък лекотата, с която е написано всичко, прави книжката идеална и за най-малките от нас.
Теодора Атанасова, приятел Хеликон Шумен
