– И всеки човек – каза Манольос възторжено – може да спаси целия свят; много пъти си мисля за това, отче, и треперя; такава голяма отговорност ли носим? Какво трябва да направим, преди да умрем? Кой е пътят?
Замълча. Нощта се беше спуснала вече, стариците бяха наклали огньове и готвеха, децата бяха наклякали около тях, гладни, и чакаха.
Манольос протегна ръка, докосна коляното на поп Фотис, който беше потънал в размисъл и мълчеше.
– Как трябва да обичаме Бога, отче? – запита той.
– Като обичаме хората, чедо мое.
– А как трябва да обичаме хората?
– Като се стремим да ги вкараме в правия път.
– Ами кой е правият път?
– Стръмният.
Най-прочутата творба на Никос Казандзакис е „Алексис Зорбас“, по този въпрос спор няма. Историята на този жаден за живот, възторжен и мъжествен тип отдавна се е наредила в предните редици на световната литература. Сега издателство Enthusiast представя на българските читатели ново издание на романа „Христос отново разпнат“. Темата за Бога винаги е вълнувала Казандзакис, десет години преди смъртта си той е прокуден от родината си Гърция и отлъчен от Гръцката православна църква заради романа му „Последното изкушение“. Неудържимият порив и апетит към живота на писателя го довежда до философията на Ницше и идеята за свръхчовека, която е в противоречие с учението на Църквата. Героите на Казандзакис се бунтуват, търсят, питат, искат да разберат истината тук и сега. Но и човекът не би бил велико творение, ако Бог не го е сътворил такова. В лутанията на тези герои читателят открива сам себе си и вижда написани същите думи, които тревожат и неговата душа. За разлика от „Зорбас“ в „Христос отново разпнат“ не се говори за радост, а най-вече за срам, вина, лицемерие и болка. Християнската вяра не прави от човека роб, а го освобождава, издига го. В ежедневието си обаче същият този човек забравя своето достойнство и започва да живее дребнаво, потиснато, лицемерно. За Казандзакис между вярата и бунта няма голяма разлика и да вярваш, значи да се бунтуваш. Затова и в своята философия той успява да съчетае ницшеанството си с християнството си. В „Христос отново разпнат“ писателят пресъздава една стара традиция от село Ликовриси, на всеки седем години се разиграват като средновековен театър сцени от Евангелието, истории с апостолите и Мария-Магдалена. На Възкресение най-личните хора на селото избират след дълги дебати актьорите, които да изиграят отделните персонажи. Лошите ги намират лесно, както казва поп Григориос, най-важният човек в Ликовриси. Проблем се оказва намирането на положителните герои. Следват шеметни събития, които преобръщат спокойния живот на селото. Ако сте пропуснали шедьовъра на Казандзакис „Христос отново разпнат“, сега е време да си доставите това удоволствие.
Хеликон
Никос Казандзакис е може би най-известният в чужбина гръцки автор. Романът на Казандзакис „Алексис Зорбас“ след филмирането му от Михалис Какоянис („Зорба гъркът“) става световен бестселър. Следват и романите „Христос отново разпнат“, „Свобода или смърт“, „Последното изкушени“, „Рапорт пред Ел Греко“, които стават световно известни. Въпреки това той не се самоопределя като романист, за него тези произведения са нещо, с което се е захванал между другото. Той вижда себе си като всеобхватен мислител, философ и търсещ човек. Идеологията и творчеството на Казандзакис трудно могат да бъдат сложени в определени рамки.
На родения на остров Крит писател, занимавал се страстно, макар и освободен от догматиката, с християнска вяра, църквата отказва погребение според християнските канони. Последен покой Казандзакис, починал от левкемия по време на болничен престой във Фрайбург, Германия, намира в Ираклион, в родния му Крит, където е погребан . На надгробна плоча са изписани неговите думи: „Не се надявам на нищо, не се страхувам от нищо, свободен съм!“
Бил е предложен за лауреат на Нобелова награда за литература през 1957 г., но тя е спечелена от друг голям автор – французинът Албер Камю.