Във времето, когато се дресираха хора и се насъскваха един срещу друг, ни пренася този роман. Това е историята на двама приятели гимназисти, които в годините на тоталитаризма мечтаят за момичета и литературна кариера, която ще им донесе Нобелова награда. Атмосферата в училище и извън него е представена така, сякаш е описана от Бранислав Нушич и с чувство за хумор ни припомня златни страници от неговата „Автобиография”. Но животът на двамата приятели, заглеждащи момичетата и кроящи велики планове, не е толкова безоблачен. Те, както и всичките им съученици, са подложени на морален, духовен, политически и идеологически натиск от страна на партийния активист „другаря Аце”. Оказват се въвлечени в цялата пропагандна вакханалия – младежки акции, речи на функционери, разобличителни събрания, доносничество, обвинения в мними вражески действия, оклеветявания и хули. Трезвата им преценка за всичко това постепенно събужда у тях основателни съмнения, че цялата система е подозрително престъпна, особено след ареста на единия от двамата и изпращането му в лагер, който ще го превърне във физическа и духовна развалина…

Роман – равносметка за едно недалечно минало, но поставящ етични и морални въпроси, валидни за всяко едно време и общество.