В тези кратки разкази и есета се говори за привидно незначителни неща и впечатления. Но сложната им чувствителност разкрива богат опит и задълбочен поглед върху най-дребния детайл. Освен това, или може би точно заради това, те се четат много леко, в тях няма излишна помпозност, често са изпъстрени с ирония и чувство за хумор, дори когато авторката разказва за болести, физически недъзи, самота, невъзможност да задържиш сериозна връзка и т.н. В произведенията й прозират баналните проблеми на жена, която живее сама с дъщеря си в Стария Вилнюс. Но тези наглед простовати истории са описани колоритно и точно, с изключително богат литературен език, който те кара да препрочиташ книгата.