Ще бъдат допускани само мнения свързани с конкретния продукт или автор.

Ще бъдат изтривани мнения:

1. Съдържащи обидно или нецензурно съдържание
2. Написани само с главни букви
3. Написани на латиница
4. Съдържащи препратки към други сайтове.

Други въпроси и мнения моля, изпращайте на [email protected]

“Светлините над цяла Европа ще угаснат; докато сме живи няма да ги видим да светнат отново.”

В своя нов бестселър „Славея” Кристин Хана ни пренася в света на две сестри от Франция. Но техният живот не е обикновен и щастлив под светлините на Айфеловата кула. Той е живот по време на война. Американската писателка ни пренася в далечната 1940 г., когато французите са принудени да капитулират. Към тази дата почти цялата територия на Франция е окупирана, а армията ѝ е практически унищожена.

„В любовта откриваме какви искаме да бъдем; във войната разбираме какви сме наистина.”

По-голямата сестра – Виан е добрата сестра, бореща се за любовта, живееща за семейството си. За съжаление, спокойствието й е нарушено, когато съпругът й Антоан е призован да се бие за Франция. Той трябва да остави жена си и малката си дъщеря Софи, за да отиде на фронта, откъдето може и да не се завърне жив.
Малката сестра, Изабел Росиньол, прекарва детството си извън дома. Винаги бяга от интернати, манастири и пансиони за благородни девици. След последното си бягство и първата бомбардировка над Париж, тя се запознава с един избягал затворник – Гаетан. „Когато я целуна, нещо се пропука в празното ѝ, вкаменено сърце, разцъфтя. За пръв път разбра за какво пише в любовните романи; осъзна, че пейзажът на женската душа може да се промени също толкова бързо, както светът по време на война.” Свързани от желанието си да видят Франция свободна, те стават част от Съпротивата.

Изабел е жена с огромна страст, всичко, което прави, върши с устрем и без никакви колебания. В рамките на Окупираната зона използва своето безразсъдство, безотговорност и красота, за да се превърне в мистериозен французин с кодово име “Славея”. Успява да прекара сто и седемнайсет американски и английски пилоти през Пиринеите до Испания, вдъхновена от думите на генерал Дьо Гол.

В това време Виан е принудена да се справя с глад и мизерия, живееща в страх и ужас, под един покрив с разквартируван в дома ѝ офицер от Вермахта. В същото време успява да спаси деветнайсет еврейски деца от лагерите на смъртта, жертвайки собствения си живот.

Въпреки различията помежду им, сестрите Росиньол действат еднакво в едно отношение. “Любовта, имам предвид. Ние видяхме сгради да се взривяват пред очите ни, да арестуват и депортират приятелите ни. Единствено Бог знае дали някога ще ги видим отново. Аз може да умра... И знаеш ли за какво ще съжалявам? - За нас”.

“Славея” е раждане на любов във всичките й измерения. Защото, “раните зарастват. Любовта е вечна. Ние оставаме.”