След неочаквания и преждевременен край на процеса в Уинстърмил, Розамунд се оказва постъпил на нова служба - като фактотум на Бранденската роза, една от най-известните тератоложки в Империята. Само че той няма възможност да се радва, прекалено зает да осмисля съкрушителните разкрития от разпита. Възможно ли е младият сирак действително да е чудовище в човешки облик? Дори собственото му име е повод за съмнения, а предишните случки и тайнственото държание на бившите му възпитатели усилват подозренията му.
Ако обвиненията на противния хирург се потвърдят, Розамунд ще се окаже в рядката позиция на чудовище, служещо на ловец на чудовища. Или поне докато сиракът остане жив, защото отмъщението на враговете му е само отложено и следващият им ход вече бива подготвян. Към тях ще се присъединят и нови противници - стари врагове на новата му господарка, доволни от съмненията, които тя е породила с постъпката си. В най-добрия за тях случай лейди Европа е защитила лице, проявило седорнизъм. А в най-лошия...
Но сред всичко това Розамунд ще открие и нови приятели. Нови стари приятели, както би се изразил един зелцерист.