от Цветелина Войводова / дата: 10 апр 2017

Според мен, като жена - главната героиня Ирейн е точно такава, каквато трябва да бъде :) От една страна "примадона", тъй като е отраснала в аристократично семейство. Обгрижена, изтънчена и възпитана от настойниците си в добри маниери, но и своенравна до някаква степен, поради угаждането на всичките й капризи. От друга страна обаче, тя е нещастна, самотна и травмирана в своето детство, тъй като майка й умира рано, а баща й отстъства често от имението поради военните си ангажименти. Не й позволяват да играе с децата от "простолюдието", а всички останали се държат сервилно и лицемерно с нея, защото завиждат на положението и богатството й. Поради това тя развива редица комплекси, намразва наследството си и в крайна сметка го отхвърля. Несигурна е за мястото си в живота и напук на всичките препоръки, търси бягство в "равноправните" редици на армията. Минават (само) няколко години, но и там тя не намира тъй желаната от нея правда и справедливост. Макар че е добре обучена от баща си на дисциплина и бойни умения, макар че постига редица успехи в сраженията, разочарованията й от безсмислените убийства надделяват и тя се оттегля в средите на учените... от където всъщност започва и книгата. Аз си мисля, че идеята на авторът е да разкрие постепенно сложния й характер и да го развие в процеса на всички събития. Ирейн трябва да се пребори със страховете и травмите си, с типичната за повечето жени емоционална нестабилност, в които всъщност се коренят и противоречивите й реакции. За това й помагат Регкс и рептилските й приятели. Предполагам не само в тази, но и в следващите книги от тази любопитна поредица :) Да имаме търпение и да прочетем!

от Цецо Велев / дата: 08 апр 2017

Книгата ми допадна от самото начало поставям я в графата ЕКСТРА. Харесаха ми няколко неща в нея:
1. На първо място не ми се налага да запомням някакви страшно трудни имена на герои, планети, ресурси и т.н.
2. Харесва ми съвремения начин на писане: развиване на два сюжета едновременно, като едната глава следи единият, а следващата вторият, което от своя страна я прави увлекателна.
3. Много добре са разиграни словестните двубой между хората и рептилите(всеки търси надмощие над другия).
4. Отвореният край, който предполага втора част на книгата.
Единствената ми препоръка към автора на книгата е да обърне внимание на поведението на Ирейн Фолкхярт. Нека не бъде с раздвоена самоличност и да следва една линия на сериозен човек или просто едно не пораснало момиче, та дори било то и с тинейджърско мислене. Не ми изглежда уместно жена с военно минало да се държи като примадона.
В заключение бих казал, че книгата е приятна за четене, успешно отпуска съзнанието ти след тежкия ден, и поддържа добър ритъм на сюжета.
Очаквам с нетърпение продължението. Успех!!!

от Ганчо Донев / дата: 22 яну 2017

Иде ми да нарека тази творба “имресионистична фантастика”. Стилът е доста мечтателски. По принцип подобен начин на писане ми се струва лигав, но тук някак странно ми пасна доста добре и го консумирах с удоволствие. На моменти имаше една странна комбинация от досада и уплаха. В книгата по доста плашещ начин бяха представени идеи, с които не само съм съгласен, но и се опитвам да ги проповядвам на познати и то подредени и обосновани по начин, по който и аз ползвам (леката доза досадност идва от това, че идеите не са нови, а много предъвквани). Ако някой не харесва диалозите от “Изворът” на Ранд, може и тук да не му харесат - философстванията на героите изобилстват. На мен поне не ми пречи а напротив - изпадам в тих екстаз, когато срещна поднасяне на идеи във всякаква форма. Героите за разлика от тези на Ранд са много по “топлокръвни” (дори и рептилите), мотивирани и истински. Книгата се чете удивително леко. Може да докара проблеми със съня, заради познатия синдром “още една страница”. Напомня ми на четивността на “Черити”. Тук-таме се срещат разни обрати, които ме карат да се плесна по главата и да възкликна “Нее, верно ли? Как не го предположих това“. Главната героиня по моему е доста наивна и нищо не е попила от годините си военна служба :D В скоро време с голям интерес ще се прехвърля към следващата част. Дотогава ще проверя в интернет дали някъде продават молекулярни ножове, че и аз искам такъв. И вече винаги като видя изтребител, ще се чудя дали всъщност пилотите не са го сбъркали със селскостопански самолет и не са тръгнали да оглеждат посеви от тютюн.

Ето цитат от един рептил:
"Съдейки околните от своя собствен персонален ъгъл, няма как да не допуснем грешки. Важно е да притежаваме широкоспектърен мироглед, чрез който да преценяваме нещата от няколко различни гледни позиции. Само така ще можем да си съставим цялостна и най-вече обективна психологична картина, която впоследствие да наложим върху действията на отделните индивиди."
Дейвид опита да осмисли изречението, но вече беше забравил началото му и се отказа.

от Габриела Георгиева / дата: 29 ное 2016

Трябва да Ви призная, че идеята действително е добра - бъдеща България като водеща космическа и икономическа сила, звучи действително като страхотна фантастика :)
Но от друга страна, възможно е и съм съгласна с Вас. Една от основните идеи в поредицата обаче е да се обединят няколко различни глобални култури (включително извънземни), както и да се наблегне на техните положителни и отрицателни качества. За американците, това е тяхната абсурдна грандомания и граничещо с космическо самочувствие, че са всемогъщи и непобедими. За европейците, това е загубата на семейните ценности и навлизането в коловозите на модата и комерсиализма. За руснаците... е, алкохолизмът си има и добрите страни, както би казал Глотов в книгата :)
Благодаря за мнението Ви и вярвам, че авторката ще го вземе предвид в бъдещите си трудове. Защото тя самата също много обича България и е останала да живее и твори тук, вместо (като много други) да потърси липсващия й роден уют в други държави. В тази връзка, съгласете се, че е справедливо и (поне донякъде) редно на този уют да се радват не само читателите, но и родните ни писатели. И те, поне донякъде да бъдат удостоени с уважение (на първо време от издателите), интерес и шанс за проява първо от родните си събратя, вместо да бъдат посрещани с повсеместното българско отношение "На всичко българско и родно плюя, хейтвам и се смея".
Колкото до "мимикрията", в случая тя е точно обратното на това, което сте (под)разбрали за авторката. Чрез псевдонима си тя цели да избегне именно публичността, славата и "светлините на прожекторите" върху собствената си личност, за сметка на книгата. Затова не се вписва в авторски съюзи и кръгове, не си качва публични снимки и не прокламира името си. Няма и смисъл да го прави. Дългогодишният й труд и нелеката й борба най-накрая да издаде книгите си, говорят достатъчно. Именно чрез тях тя се надява да прослави родната ни страна и да възроди така красивия, но за съжаление, отмиращ жанр на фантастиката. Затова е избрала да се нарича просто Джейн - което означава "дар", а Cold-Fire изразява вечната и противоречива природа на студа и топлината, на драконовидния и човешкия вид в нейната имагинерна Вселена.
Последно, не сте старомоден или закостенял, напротив. Имате пълното право да отхвърлите която и да е творба на пазара, поради каквито и да били причини. Бих се радвала да продължим тъй приятната ни дискусия, но се опасявам, че с това заглушаваме останалите ценители (и критици) в коментарите. Затова предлагам да приключим дотук. В случай че желаете, можете да пишете лично до авторката или да се срещнете лично с нея на предстоящото зимно изложение на книгата в България. Със сигурност ще се радва да поговори на живо с всеки, който желае, както и да изясни много от въпросната проблематика в книгите си.

С многоискрено уважение и поздрави по случай първия сняг: 7, 9 и настоящата номерация.

П.С.: А това, че Брайтън има български корени, е повече от очевидно, дори в първата книга. Само българин може да има толкова черно чувство за хумор и да не прекланя пред никого гордата си глава. Дори пред древните, високотехнологични и действително могъщи рептили :)

от dambrat / дата: 28 ное 2016

Благодаря и аз на "9." за дружелюбния спор. Нейното/неговото предположение е правилно – българин съм:) и като такъв леко ме дразни сервилниченето на български политици, медии или автори пред силните на деня, независимо дали са водещи чуждестранни политически фигури или просто празно(пълно)глави холивудски звезди. Според мен има начин да се отнасяме с уважение към тях, без да губим собственото си.
Това е и основната причина да "бойкотирам" книгата, преди още да съм я разгърнал. Може би съм старомоден и "закостенял", но както Петър Бобев не се е срамувал да сложи български протагонисти в книгите си, така се надявам и съвременните български фантасти или фентъзи автори да го правят.
Фантастиката и фентъзито са пленителни именно с това, че правилата, независимо дали се отнасят за политиката, религията или природните закони, се определят само и единствено от автора. Единствената цензура е тази на собственото му въображение (изключвам издателската:)). Ето три варианта как твърде оптимистичното и несериозното според "9." може да се случи:
1) Действието може да се премести в по-далечното бъдеще. Според скромните ми исторически познания, империите не са вечни и силните днес могат да бъдат просяци утре. България е била велика империя, а сега е твърде далеч от това звание. Австрия и Унгария също са били, а сега се разполагат на по-малка площ и от нас. След няколкостотин години авторът може да опише американците като изостанало аборигенско племе, чието най-високо технологично достижение са ръждясали ножчета "Жилет", а българите да са водеща космическа сила.
2) Тук изхождам от сведенията на "9.", че в книгата границите вече са паднали и Земята е еднодържавна. Не е ли логично тогава достъпът до "космическите вузове" да е равнопоставен за жителите на всички "области" и "общини", включително и за българи?
3) Главният герой може да бъде представен като американец с български корени, който знае за тях и си ги цени. Това би добавило още един пласт към личността му и ще даде допълнително поле за изява на автора.
Има, разбира се, много други варианти, но изборът на Джейн Колдфайър сякаш е изцяло да мимикрира, т.е. да скрие от широката публика българската си самоличност. Сигурен съм, че си има своите уважителни основания, но нейният измислен свят вече не е привлекателен за мен. Просто му липсва роден уют.:)

Послепис: Използвам този псевдоним в интернет пространството от много време и по разбираеми причини е на латиница. Да бъда обвиняван в кирилицо-латински миш-маш само заради него, е захващане за твърде крехка сламка, която няма как да издържи.

Поздрави,
Дамян Братоев – ДамБрат

от Emilia / дата: 28 ное 2016

Книжката е много добра за хората, обичащи фантастика. Има интересен сюжет и се чете "на един дъх". Завършва с отворен край, ще следя и за следваща част.

от Габриела Георгиева / дата: 27 ное 2016

До (категорично :) уважаемият dambrat, чиято националност вероятно също е българска, въпреки миш-маша от латиница и кирилица във виртуалната му изява. Да, разбира се, че е хубаво в българската литература героите да са българи. Както в американската - американци, руската - руснаци, френската - французи и т.н. Във въпросната книга обаче националността на човеците е символично и умишлено подбрана да представлява три от най-великите сили на бъдещата ни политическа карта. Това са потомците на американци, европейци и винаги делящите се от тях (и същевременно близки до нас) руснаци. "Потомци", тъй като тези държави не съществуват във фиктивното бъдеще на поредицата. В него границите между държавите са вече свалени, има много нови колонизирани и очакващи да бъдат проучени от Земята планети. В това основна активност са взели гигантските и най-влиятелни корпорации на бъдещите ни общества, които би било проява на изключителен оптимизъм да се представляват от българското. Не казвам, че не е възможно, но е много по-малко вероятно и следователно, несериозно. Естествено, че дори политическата карта да е прекроена - и в книгите, оглавявана от Обединената Междугалактическа Асоциация на хората - няма как да не се запази част от националната идентичност на тези герои. Въпреки това, Дейвид Брайтън не може да се нарече американец, нито землянин дори, тъй като е отраснал и възпитан в суровия колониален живот на планетата Хилс. Ирейн Фолкхярт, от друга страна, е замислена като преобраз на студения и принципно по-затворен скандинавски характер. Едновременно с това обаче, тя е топла и дружелюбна, което е основополагащо за влиянието и дипломатическата й роля в спорното бъдеще на човечеството и рептилската раса.
Извинявам се за дългия пост и благодаря за дискусията. Винаги е удоволствие да се разговаря с интелигентни и мислещи хора. Дори и критици :) Поздрави!

от dambrat / дата: 26 ное 2016

Благодаря на уважаемата Габриела Георгиева за информацията. Страницата във фейсбук в момента излиза наистина сред първите резултати. Тъй като първата публикация там, която намерих, е от по-малко от месец, а има немалко от последните дни, възможно е преди 9 дни да е била по-назад в класацията. Другият вариант е грешката да е в мен и ако е така, искрено се извинявам.
Доколкото разгледах фейсбук страниците на писателката и поредицата, които явно са единственият по-обширен източник на информация, тя е българка, сложила за главни човешки герои американец, шведка и руснак. Може би някъде по-нататък ще се появи и българин, но с оглед снимките от албума, където данните на героите като височина, тегло, раса... са представени на английски, а биографията им на български, леко се съмнявам.
Може би е дребнаво да искам от български автор да използва български герои вместо клишираните гореспоменати националности и да не използва двуезичен миш-маш за описанието им, но за мен това е проява на лош вкус, при положение че главната аудитория се предполага да е българска. Много по-добре щеше да е да прекрои картата на Земята и да измисли изцяло нови народности или да ги вземе от някоя алтернативна планета. Малко по-добре щеше да е поне да избере нещо по-нестандартно като конгоанец, ескимоска и коренен жител от Папуа Нова Гвинея.
Радвам се, че книгата има своите почитатели и дано продажбите да са добри не само в България, а и (защо не?) в чужбина, но лично аз възнамерявам да я пропусна.
Уважаемият (или не:)) dambrat

от Габриела Георгиева / дата: 24 ное 2016

Здравейте! Не смятам, че вдъхновението на който и да е уважаващ себе си автор трябва да произлиза от компютърни игри. То е нещо много по-дълбоко и комплексно, свързано с духа на човека и обществото, в което живее и твори. В книгите на Джейн Колдфайър героите са с дълбок и комплексен характер, който градира през цялата нишка на многопластовия сюжет. Да, на моменти и те, подобно на нас, постъпват неразумно и "смешно", като допускат грешки или в наивността си смятат, че могат да се противопоставят на вселенската политика. Но това е умишлено, защото умишлено не са създадени от автора като супергерои, съвършени и супернадарени в ум и телесна външност. Всеки от тях има свои лични неволи, недостатъци и проблеми, срещу които трябва смело да се изправи и да успее да победи, преди всичко и всички останали. Това е интригуваща и преди всичко насърчителна част от сюжета, защото свърза фантастиката със земното и идеализираните образи - с човещината и присъщите на всички ни слабости. Последно, за дрехите - да, споменават се накратко в три - четири момента от книгата. Но това също е наложително и важно, предвид сложната и нестандартна за възгледите ни проблематика. На рептилските светове дрехите изразяват кастовата и професионална принадлежност на съответния индивид. От това примерно, дали той носи военен или цивилен костюм, може да зависи не само общественото му положение, но и неговия живот. Но все пак, за да се разбере всичко това, е необходимо малко повече търпение и умствен труд, а вече дали ще се хареса и на кого... винаги е и ще бъде въпрос на лични интереси :)

от Ели / дата: 21 ное 2016

Нетрадиционен и обещаващ сюжет. Оттам нататък - пълна мизерия! сякаш е писана от 12 годишно хлапе, което хал хабер представа от нищо си няма, даже една компютърна игра като хората не е изиграло, та да се вдъхнови от нея. Неадекватна главна героиня, чак напушва на луд смях - глупава, скована, и некомпетентна. Вярва, че ако изпърха два пъти с мигли, ще обърне вселената. Язък, иначе авторката обръща доста внимание как се облича, да речем.

от Габриела Георгиева / дата: 20 ное 2016

В отговор на уважаемия/уважаемата dambrat - странно, още на първа страница в Гугъл излиза националността на автора и фактът, че както повечето автори на съвремието ни, пише под псевдоним. В това действително няма нищо лошо или "комерсиално", дори да е българин. Има си официална страница във Фейсбук, както и страница на самата поредица:

https://Линкът е изтрит от администратор.

, както пише и на корицата й. В това, както и в заглавието, няма нищо мистично или подвеждащо. Ако желаете да научите повече за сюжета, мнения или коментари от фенове или да се запознаете по-добре с тематиката и главните герои, сте добре дошли лично да се уверите, че всички коментари са искрени.

от dambrat / дата: 17 ное 2016

Потърсих в гугъл по няколко начина тази книга и автора ? на английски, но нищо не открих, така че най-вероятно виждаме творба на български автор, който пише под английски псевдоним с цел по-добри продажби. В това лошо няма, но на мен ми действа малко "анти" спрямо книгата, защото това никъде не е упоменато в анотацията и се чувствам излъган още преди да съм я разгърнал. Това поставя под въпрос и възторжените първи три мнения и силно се надявам те да са искрени, а не поръчкови на близки и приятели на писателката(или от самата нея).
От друга страна, тук това произведение е зачислено към секциите "Световна проза" и "Преводна художествена литература", така че може и да греша. Ще помоля представителите на "Хеликон" да уточнят народността на автора и ако е чуждестранен, по възможност да напишат името му и заглавието в оригинал, за да потърся мнения за книгата и в родната му страна.

от Б.Г.В. / дата: 13 ное 2016

Завиждам на авторите – не е нужно да търсят и четат чужди книги, защото могат да напишат това, което желаят да прочетат. Налага ми се да пътувам много и благодарение на това от няколко години поднових едно от младежките си хобита –четенето на книги. Мога да споделя, че съм много претенциозен – не винаги дочитам започнатата книга, независимо от автора. Мнението ми за тази книга е (както често пишат в рецензиите за съвременните автори на трилъри), ако нямате свободни поне 1 ден и 1 нощ – не се захващайте. Приключението е много интересно, екшънът е реален и интелегентен. Това го преценявам като бивш командос от специалните части. Най-важното, което ми хареса е възкресяването и продължаването на един почти забравен жанр – научната фантастика. Човешките характери и действия са по-близо до нашата действителност и съвремие. Повечето съвременни фантастики се развиват в миналото или в наши дни – много е трудно да измислиш едно ново и интересно бъдеще, което е постигнал авторът. Подарете си едно ново вълнуващо преживяване, разхождайки се във Вселената!

от Цветелина Войводова / дата: 13 ное 2016

Много ми хареса тази книга, прочетох я на един дъх и ми стана тъжно, когато затворих последната страница. Утеших се с това, че може би ще има продължение...Както се казва в посвещението "...на всички малки и големи, близки и далечни, познати и непознати приятели, които вечно мечтаят и търсят приключения!", това е книга, която почти всеки почитател на хубавото слово може да намери радост и удоволствие, интересни идеи, разсъждения и да преживее страхотни приключения, в качеството си на главен герой. Малко е трудно с избора, защото всички герои и положителни, и отрицателни са много силни, умни, невероятно вълнуващи, но всеки читател ще намери своя фаворит. Завършвам с това, че може да се направи невероятна кинопродукция от "Щурмът на рептилите". Препоръчвам я!

от Arri den Adel / дата: 12 ное 2016

Може би странно за някой, но книгата е фантастика, разказваща за хора, дракони и космически пътешествия.
Книжката се чете леко и е пълна с интересни разсъждения. Определено е най-добрата книга, която прочетох през 2016 и се нарежда в колекцията ми от любими фантастики.
С нетърпение следващата.