от Мария Стаменова / дата: 24 юли 2020

Книгата ми хареса много. Накара ме, да си припомня и да повярвам още по- силно, в неща които така или иначе винаги съм знаела. Колко силен е коренът, колко е простичко да бъдеш щастлив, стига да имаш очи, да видиш нещата, които носят истинското щастие. Те са около нас, само че ние, съвременноо общество, често си мислим, че най- хубаво е това, което нямяме и пропиляваме живота си в гонене ... на празни неща. Не ни остава време за семейството, дома, защото сме заети да преследваме мечтите за по- лъскав живот, без да си даваме сметка, че нищо не е вечно и щастието не трябва да ни бъде цел в живота, а другар по пътя. Книгата достойно напомня именно тези неща.

от Ако можех да си върна 15те лева ... / дата: 02 ное 2019

Идеята за българския "патриотизъм", който всъщност е фанатично отричане на всичко малко по-различно или не дай си боже прогресивно, развита в пълен блясък от псевдо-философски мисли, които се чудиш как да прескочиш по-бързо.

от Иван / дата: 03 авг 2017

До Диан

Прочети "Критика на чистия разум" от Имануел Кант. По-сложно и умно нещо едва ли е писано. Кант има наратив, демиург, протагонист, детралекс и доксиум точно като за особено издигнати интелектуалци. Ако се чудиш какви са последните две - лекарства за разширени вени :)))

от Павлина / дата: 03 авг 2017

Мъча книгата вече повече от месец просто, защото обичам да докарвам нещата докрай. Според мен би се харесала на хора, които тотално са се откъснали от "селските" си корени. Е, аз все още имам къде да се върна и да усетя отново тази топлина, макар и без любимата ми баба и книгата не ме умили толкова.
Липсва й сюжет.

от Мила Иванова / дата: 24 апр 2017

Драги Диан, като чета коментара ви, започвам да се чудя дали всъщност сте отваряли тази книга? Защото половината от нея не е роман, а сериозен и задълбочен труд, който - да - авторката е положила похвалното усилие да предаде разбираемо и интригуващо на читателя. Съжалявам, че тръгнах да се обяснявам с поредния префърцунен псевдо интелектуалец, но не се сдържах.
Исках просто да поздравя авторката за труда й, за вдъхновяващите разказ и послание и да препоръчам книгата на всеки четящ българин!

от Диан / дата: 16 апр 2017

Много ниска топка. Прекалено повърхностна книга по отношение на съдържание и идеи. Въобще такъв тесен архи религиозен мироглед ми е много чужд и не работещ. Такива елементарни послания от тип "поуки" с привкус на носталгия в днешния (пък и вчерашния) сложен свят... просто не върви. Откровено опростенческо нравствено-религиозно представяне на идеи за свят, който е твърде нееднозначен и сложен. Не изтърпях да дочета цялата тая каша от лесно смилаеми бабини "мъдрости", повели, нравоучения и т.н. Авторката си служи с някакви юношески понятия за "добро", "зло", социум, Бог. За читателя, който мисли в дълбочина и разглежда света като по-сложен механизъм и постановка, това четиво е скучно.

от Емо / дата: 01 апр 2017

Книжката никак не е лоша, това, че има олигофрени драскащи глупости по форумите, имало е и ще има.

от Димитрова / дата: 27 мар 2017

Една прекрасна българска книга - забавна и в същото време носталгично тъжна. Написана на толкова чист и книжовен език - поздравление за авторката за красивия език! Книгата е толкова жива и истинска, че след като я прочетох искам да вярвам, че махала Небесна е истинска, че мога да отида там и срещна весеки един от нейните жители, да почерпя от тяхната мъдрост. Толкова много мисли породи в мен книгата, че все по често се улавям да мисля за нея, като свържвам слчука от ежедневието със спомен за книгата. Пълна е с топлина и много много човещина. Прекрасна!

от Пипи / дата: 20 мар 2017

Тази книга задължително трябва да я има във всяко едно българско семейство. И да се предава на поколенията.

от Стилияна / дата: 06 мар 2017

Направо хваща за сърцето! Препоръчвам!

от Мари / дата: 06 фев 2017

Много мило ми стана докато я четях... прекрасна и стопляща !

от Мария Банкова / дата: 01 фев 2017

Искам да живея в махала Небесна! Чудесна книга, върна ми усещането за живота в планината, там където е небесната шир, високите хоризонти и огромната, неизчерпаемата Човещина!

от Даниела / дата: 26 яну 2017

Прекрасна книга, която отваря очите ни за забравения уют и красота на простия селски бит, за щастието от живота близо до природата и земята.

от Атанасов / дата: 14 яну 2017

*** Спойлер

Подариха ми я. Изглежда много интересна. :)

от Румен / дата: 27 ное 2016

Чудесна е махала Небесна! Направо хваща за сърцето! И е много забавна - не може да я пусне човек!

от Марияна / дата: 26 ное 2016

Всяка книга на Ивинела ми е любима, но с тази бръкна до дъното на душата ми... Не просто препоръчвам, а смятам, че книгата е задължителна за всеки български читател - и за тези, за които думата България все още има смисъл, както и за онези, за които родното се е изпразнило от съдържание.

от Елена Д / дата: 23 ное 2016

Драги Георги и Кирил,когато прочетох Вашите коментари се озадачих, дали наистина коментирате "Бабо, разкажи ми спомен" ?
В забързаният свят ,в който живеем, с всичките модерни технологии и бясно препускане, да доказваме какви сме и към какво се стремим , забравяме простата истина , че радостта и смисълът са в простите неща-земята ,природата, семейството, традициите и обичаите . Благодаря от цялото си сърце на Ивинела , че ми напомни за стойностното, за това ,което стопля сърцето, за българщината, за непреходното и ценното, за наследството от нашите баби и дядовци , което е в кръвта ни и ни прави по-човеци и по-българи! Имах нужда точно от това -да ми изпърха от ляво и да се потопя в нещо истинско и свидно!

от Петя / дата: 18 ное 2016

Отдавна книга не ме е вълнувала толкова, колкото "Бабо, разкажи ми спомен"! Благодаря за напомнянето кои сме, за домашния български уют, за красотата,за мъдростта, за вкусовете и ароматите, за смеха и сълзите... Тези сълзи на искрена любов към чезнещата българщина, които снощи, на представянето в Пловдив, остави да потекат пред всички! Благодаря за емоцията, Ивинела!

от Галина / дата: 17 ное 2016

"Бабо, разкажи ми спомен..." е книга, каквато досега не е писана и издавана в България. С толкова топлота, обич и проникновение е разказано за не толкова далечното минало на нашите баби и дядовци,че просто няма как да не те "стисне" нещо за гърлото, сърцето ти да не ускори ритъма си, а умът и душата ти да не се връщат отново към този разказ. Защото той разбърква чувствата, мислите, усещанията и провокира да се замислиш - ама издълбоко - накъде вървим, какво правим с живота си, как го приемаме, какво влагаме, какво очакваме... И в крайна сметка ти дава да разбереш, че предците ни са имали много по-вярно и мъдро възприемане на житието си спрямо нас - уж по-учените, по-информираните, по-модерните! И не на последно място - води до откритието, че българинът - като обобщен образ, е природно интелигентен, чувствителен, с непогрешимо чувство за справедливост, милосърден, щедър, Е, ако всичко това не те накара да се чувстваш горд, че си потомък на такива хора и не те засрами, че знаеш толкова малко за тях, какво повече да кажа за стойността на тази нова книга?!

от Иван / дата: 17 ное 2016

Тази книга силно ме развълнува и ме накара да се замисля какво губим, когато непрестанно се надбягваме с времето. Истинските неща са в посока обратна на движението на часовниковите стрелки.
Препоръчвам искрено "Бабо разкажи ми спомен"

от Кирил / дата: 13 ное 2016

Графомания в действие. Няма смисъл от подобни книги.

от Венци / дата: 12 ное 2016

Когато прочетох „Къде отиваш пътнико“ на Ивинела Самуилова си купих билет за Испания и изминах Камино.
Книгата „Бабо разкажи ми спомен“ ме накара да се замисля защо трябва да продължавам да живея в големия град и изкара на повърхността отдавна потискано в мен желание за живот на село.
Горещо препоръчвам тази книга. За мен това е книга за вярата в жизнеността на традициите и фолклора, за сладостта на простите неща, за празничното в делника.

от Вера / дата: 11 ное 2016

Драги Георги,
Аз прочетох книгата не до 70-та страница, а до края и съм възхитена от топлото, уютно усещане, което книгата носи. Като да се завърнеш в бабината къща и да те посрещне аромата на любими гозби и тихата прелест на отминалото време, когато всичко е било по-просто и по-истинско. Да, и аз дадох на книгата 5 звезди, защото ме развълнува и стопли сърцето ми. Това, че книгата не ви е допаднала, не е причина за подобни класификации, обидни както за авторката, така и за хората, на които книгата е харесала.
И само за протокола: не съм роднина на писателката, но вече съм искрен почитател.

от Georgi / дата: 07 ное 2016

абсолютна простотия е това. Докарах го до 70та страница да видя колко по-надолу може да стигне.
А някой й е дал 5 звезди. Аман приятели и роднини на т.нар. писатели да им коментират книгите.
Много е зле. Нито сюжет, нито стил, нито образи, нито история.

от **** / дата: 04 ное 2016

Препоръчвам!