Книгата е посветена на критичната рефлексия върху разбирането на насилието от Жан-Пол Сартр. Това са противоречия на различните концепции за насилието. Арон е съгласен, че насилието е неизбежен спътник на човешката история, че държавите се изграждат с насилие и поддържат своето управление чрез институционализирано насилие. Противоречията на Арон със Сартр са сблъсък между една екзистенциалистка версия на левичарското оправдание на насилието и схващанията на традиционния либерален защитник на съществуващия ред.