Търсейки отговор на някои от загадките в българското минало - в тясна връзка с особената съдба на народа ни и така формиралия се негов характер - заживях с предположението, че в своята съвкупност те са пророчески предусетени, предписани в т. нар. "Книга трета на Ездра".
Истината е, че като народ ние идваме на Балканите след поредното преселение на народите, когато "картината за свят" тук е вече завършена - с религиозната си доктрина, с държавническата си йерархия и социалната си стратификация, с философията и ценностната си система, с ритуалите, изкуството, литературата и културата си. Това ни обрича на раздвоеност и застрашеност, на безконечен низ от кризисни състояния и главоломни лутаници, на постоянно поддържан ту тлеещ, ту избухващ - конфликт, в който на жилавост и бъдеще обикновено се радва чуждото.