Страхотна книга! Всички, които сме връстници на героите от романа все още много ясно си спомняме и надеждите за по-добро бъзеще, и разочарованията на прехода и безнадеждната яснота, че всъщност бъдеще няма. Казват, че надеждата умира последна, но у нас тя отдавна си отиде и ако подрастващото поколение на прехода преди повече от двадесет години беше объркано и не знаеше по кой път да тръгне, то днешното подрастващо поколение е извън всякакви нормални човешки норми, възпитание, няма емоции, мечти и надежди. Може би си струва едно продължение на романа, което да опише и днешното време - 28 годдини по-късно
Милост за приятелите
Автор: Силвия Томова
Рейтингът се формира от продажбите в системата на Хеликон
| Издател | Жанет-45 |
| Брой страници | 300 |
| Година на издаване | 2016 |
| Корици | меки |
| Език | български |
| Тегло | 356 грама |
| Размери | 14x20 |
| ISBN | 9786191862634 |
| Баркод | 9786191862634 |
| Категории | Романи и повести. Български, Българска проза, Съвременна българска литература, Българска художествена литература, Художествена литература, Книги |
Има ли поколение на прехода, или то бе забравено, ако не и предадено? „Милост за приятелите“ е откровен роман, който се вглежда в съдбата на една обикновена момчешка банда от малко градче край морето. Момчета, които търсят, понякога наивно, своето място в един безсърдечен и объркан свят. Това е социално чувствителна книга, която започва като поглед през ключалката, за да разкрие неочакваната панорама на обещаното, но неслучило се по очаквания начин бъдеще. Макар и поставен във времевите рамки на прехода, романът надскача социалните и политически условности, за да разкрие същината на един свят, в който приятелството се размива, идеалите рухват, а спасението е разжалвано до физическо оцеляване.
Роман въпрос, роман метафора.
София Несторова
-----------------------
Силвия Томова е автор на два сборника с разкази („Добър ден, Р.“, „Черни маслини и двама мъже“) и на романите „Кожа“, „Тит от Никомедия“ и „Печатарят“. Носител е на първа награда от Националния конкурс за къс разказ „Рашко Сугарев“ (2007) и приза „Книга на годината“ на академия „Либер“ (2010). Нейни разкази са превеждани на хърватски, полски и белоруски. Премиерата на „Тит от Никомедия“ на сръбски език през 2013 г. стана част от културната програма по отбелязването на 1700 г. от подписването на Миланския едикт в гр. Ниш. През 2016 г. романът „Печатарят“ получи пет номинации в национални конкурси и е удостоен с наградата „Ваня Константинова – 2016“.
Виждам, че напоследък зачестиха коментарите за тази книга, вероятно около представянията в няколко града на автора С.Томова. Купих си изданието с резерви - първо цената ми се струва висока, второ - не вярвам на хвалени български автори, особено ако водят политически битки във фейсбук, като гореспоменатата дама. Книгата е странна - започва като тийн роман и набира лавинообразна скорост. Има естествени битови диалози, сякаш влизаш в къщите на обикновените хора от 90-те години и втрещяващ финал, достоен за екшън. Няма милост за никой, който не е пораснал достатъчно. Май си струваше похарчената сума, но изводът не ми хареса - предпочитам спасените.
Изумителен роман
Няма да гадая пътищата, по които Силвия Томова е достигнала до Словото, нито ще изричам предсказания за бъдещото развитие на авторката на романа „Милост за приятелите”, който е посветен на прословутия ни преход и на новите времена, които настъпиха вследствие дирижираните промени в България преди повече от четвърт век.
Романът „Милост за приятели” на Силвия Томова е разрез на действителността ни, която все повече се лишава от оптимизма на надеждите – той е точна, майсторски разгърната дисекция на нашия свят, в който не стихват стълкновенията и конфликтите – скритите форми на перманентната война; мирът и свободата са непрекъснато провокирани и елиминирани, националните граници и международните принципи са застрашени; непреодолима става пропастта между богатството и бедността и т.н.
Романът „Милост за приятелите” е интересен не само със своята актуалност, а и с начина, по който авторката е постигнала съзвучието с проблемите на съвремието ни. Томова притежава запомнящ се индивидуален стил, темпоритъмът на текста е умело балансиран; типизацията на героите и случките са подчинени на естествения изказ. Авторката е създала доказателство за истината, че когато темата, сюжета, фабулата и същинското словесно месиво попадне в ръцете на майстор, се превръща в един от ония самуни, които са не само хляб, а с неповторимия си аромат, с формата и изумителния вкус са символ на нашето детство, на израстването и доказването ни като личности.
Обожавам многопластови четива. Благодаря, Силвия Томова!
Чудесна символна система. Великолепно кодиран смисъл.
Средна работа....Милост за читателите...
Талантлива и сериозна работа, стил "Силвия Томова". Някъде из героите можем да открием и някои свои черти. Хубаво е да не ги подминем. Преходът си ни го бива, но пък всеки народ си заслужава съдбата, която има. Да не кажа, че сам си я изработва. "Милост за приятелите" е за нас, не за някой друг. така че - умната!
Този роман е може би първият през последните 25 години, който без всякакви заобикалки представя прехода - такъв какъвто ни се случи и ни се случва. Страхотно плътни образи и добре разказана история, в която всъщност няма милост. Роман - катарзис.
Интуитивно посегнах към тази книга, без особени очаквания, и накрая плаках. Страхотна изненада, препоръчвам я!
Ще бъдат допускани само мнения свързани с конкретния продукт или автор.
Ще бъдат изтривани мнения:
- Съдържащи обидно или нецензурно съдържание
- Написани само с главни букви
- Написани на латиница
- Съдържащи препратки към други сайтове.
Други въпроси и мнения моля, изпращайте на [email protected]
Имам слабост към авторите, които с всяка своя следваща книга са по-добри. Според мен те печелят най-важното състезание – със себе си. Да се мерят писатели е безсмислено, за да не кажа глупаво. Но да се съревноваваш със самия себе си – това е не просто смислено, то е най-смисленото. С най-новата си книга Силвия Томова печели състезанието.
Не че „Тит от Никомедия“ и „Печатарят“ не са добри книги. И са добри, и са респектиращи с добросъвестни проучвания, и са привлекателни с прецизния си език. Но за моя читателски темперамент те останаха леко прохладни, разбирани повече с ума, отколкото със сърцето. Докато „Милост за приятели“ е точно обратното – тя те повлича, всмуква те, а с последните си страници те завихря, зашеметява, на моменти до отнемане на дъха. Каква ти милост, книгата е безмилостна точно толкова, колкото ние сме безмилостни към самите себе си. Никаква пощада, никакви илюзии не обещава „Милост за приятелите“.
В началото си мислех, че метафората за пустинята, в която Мойсей е водил робите 40 години, за да се родят свободните хора и с тях да влезе в Обетованата земя, е основното, около което е конструирана тази книга. Сега вече знам, че Обетованата земя не е обещана, стигането до нея е въпрос не на време, а на преработване на миналото в доверие. Това е цената на Обетованата земя – да превърнеш греховете и страховете в доверие. В това отношение нашето време се провали.
Веселина Седларска, приятел Хеликон-Сливен
Силвия Томова е родена на 09.06.1973 г. в София. Завършила е специалностите "Дефектология" и "Журналистика" в СУ "Св. Климент Охридски". Публикувала е във вестниците "Литературен вестник", "Литературен форум", "Словото днес", списание "Книгите днес" и др.
Автор на два сборника с разкази („Добър ден, Р.“, изд. Жанет 45, „Черни маслини и двама мъже“) и на романите „Кожа“ и „Тит от Никомедия“, „Жанет 45“. Носител е на първа награда от Националния конкурс за къс разказ „Рашко Сугарев“ (2007) и приза „Книга на годината“ на академия „Либер“ (2010). Нейни разкази са превеждани на хърватски, полски и белоруски. Премиерата на „Тит от Никомедия“ на сръбски език през 2013 г. стана част от културната програма по отбелязването на 1700 години от подписването на Миланския едикт в гр. Ниш. „Печатарят“ е третият роман на Силвия Томова, с който тя категорично утвърждава мястото си в съвременната българска литература.
Автор на два сборника с разкази („Добър ден, Р.“, изд. Жанет 45, „Черни маслини и двама мъже“) и на романите „Кожа“ и „Тит от Никомедия“, „Жанет 45“. Носител е на първа награда от Националния конкурс за къс разказ „Рашко Сугарев“ (2007) и приза „Книга на годината“ на академия „Либер“ (2010). Нейни разкази са превеждани на хърватски, полски и белоруски. Премиерата на „Тит от Никомедия“ на сръбски език през 2013 г. стана част от културната програма по отбелязването на 1700 години от подписването на Миланския едикт в гр. Ниш. „Печатарят“ е третият роман на Силвия Томова, с който тя категорично утвърждава мястото си в съвременната българска литература.
